Стивън Кинг - Пустош

Тялото на чудовището продължаваше да излъчва силна топлина. От устата и носа му излизаха хиляди паразити, за да умрат почти мигновено. От двете страни на муцуната му се бяха образували восъчнобели купчини червейчета.

Еди се приближи бавно. Носеше Сузана както понякога майките носят децата си.

— Какво е това, Роланд? Знаеш ли? Мисля, че и) нарече Пазител — обади се младата жена.

— Да. — Гласът на Роланд трепереше от възбуда. — Смятах, че всички са мъртви, би трябвало да са мъртви… ако въобще Съществуват в реалността, не само в приказките.

— Каквото и да е било, вече е мъртво — обади се Еди.

Стрелецът се усмихна.

— Ако беше живял две-три хиляди години и ти щеше да умреш някой ден.

— Две-три хиляди… Господи!

— Мечка ли е? Наистина ли? А какво е това? — попита Сузана и посочи правоъгълната метална табелка, закрепена високо на една от огромните задни лапи на звяра. Табелката от неръждаема стомана едва се виждаше сред сплъстената козина, но следобедното слънце хвърляше отблясъци върху металната повърхност. Именно отражението им бе привлякло вниманието на Сузана.

Еди коленичи и предпазливо протегна ръка към табелката; туловището на поваления звяр продължаваше да издава странни приглушени звуци. Младежът погледна Роланд.

— Давай — окуражи го Стрелецът. — Всичко свърши.

Еди се приближи и отстрани козината, която скриваше табелката. В метала бяха гравирани думи. Макар да бяха разядени от ръжда, той успя да ги разчете без особени усилия.

НОРТ СЕНТРАЛ ПОЗИТРОНИКС ЛТД

Гранит Сити

Североизточен коридор

Модел № 4 ПАЗИТЕЛ

Сериен № АА 24123 СХ 755431297 I 14

Тип/вид МЕЧОК

ШАРДИК

Забележка: Субатомните елементи не подлежат на подмяна.

— Мили Боже, това е робот! — възкликна тихо Еди.

— Невъзможно — възрази Сузана, — когато го улучих, от него потече кръв.

— Може и така да е, но от главите на обикновените мечки не стърчат локатори. Освен това, доколкото зная, обикновените мечки не живеят две или три хил… — Млъкна внезапно, озадачен от действията на Стрелеца. Когато продължи, в гласа му звучеше отвращение. — Какво правиш?

Роланд не отговори; не бе необходимо да го прави. Действията му бяха очевидни — с помощта на ножа си издълбаваше очите на мечката. Извърши хирургическата операция бързо и акуратно. Когато свърши, закрепи кафеникавото желеподобно топче на върха на ножа, сетне го метна встрани. От дупката изпълзяха още няколко червейчета, опитаха се да слязат по муцуната на звяра, но умряха.

Стрелецът се приведе и надникна в очната орбита на Шардик, огромния мечок-пазител.

— Елате. Ще ви покажа истинско чудо.

— Еди, пусни ме — промълви Сузана.

Младежът се подчини, а тя с помощта на ръцете си бързо допълзя до мястото, където Стрелецът се бе надвесил над отпуснатата муцуна на звяра. Еди се присъедини към тях и надзърна. Тримата гледаха съсредоточено и мълчаливо в продължение на цяла минута; единственият звук, който нарушаваше тишината, беше граченето на враните, които кръжаха над главите им.

От празната орбита се стичаха струйки засъхваща кръв. Но не само кръв. Тя бе примесена с някаква бистра течност, която миришеше познато — на банани. А отвъд сложната плетеница от очни нерви се виждаше интегрална схема със сребристи елементи.

— Това не е мечка, а проклет уокмен — промърмори Еди. Сузана го погледа въпросително:

— Какво?

— Нищо. — Еди се обърна към Роланд. — Смяташ ли, че е безопасно да я пипаш?

Стрелецът сви рамене.

— Мисля, че да. Демонът, обладал това същество, вече си отиде.

Младежът предпазливо протегна пръст, готов да го дръпне при първите признаци за електрически ток. Първо докосна студените вече мускули около очната орбита, която бе с размерите на бейзболна топка, сетне и някакво сухожилие. Само че това не беше сухожилие, а тънка стоманена струна. Дръпна пръста си и видя синкавият огън да припламва за последен път.

— Шардик — промълви. — Името ми е познато, но не мога да се сетя къде съм го чувал. Говори ли ти нещо, Сузана?

Тя поклати глава.

— Работата е там, че… — Еди се засмя безпомощно — го свързвам със зайци. Не е ли странно?

Роланд се изправи. Коленете му изпукаха като пистолетни изстрели.

— Ще трябва да преместим лагера — каза той. — Онази поляна, на която се учихме да стреляме…

Едва успя да направи две неуверени крачки и се строполи ма колене, притиснал длани към натежалата си глава.

Еди и Сузана се спогледаха разтревожено, сетне младежът приклекна до него.