Стивън Кинг - Магьосникът

Благодаря също на моя приятел Чък Верил, който редактира книгата и ме следваше във всяка крачка по пътя. Неговите окуражения и помощ бяха безценни, както и тези на Илейн Костър.

Най-много благодарности заслужава съпругата ми, която ме подкрепяше през тази лудост както можеше и ми помогна по начин, за който дори не подозира. Веднъж, в един тежък момент, тя ми подари малка гумена играчка, която ме накара да се усмихна — катеричка със синя авиаторска шапка и смело разперени ръце. Сложих я върху ръкописа си и докато купчината листове нарастваше, се надявах, че малко любов ще дойде от нея да ускори работата ми. Сигурно е помогнало, поне донякъде — книгата е тук в крайна сметка. Не знам дали е добра или за лоша — загубих всякаква представа около четиристотната страница — но е написана. Дори само това ми се струва истинско чудо. Дори започнах да вярвам, че може би в действителност ще доживея да приключа цикъла от истории (дано не ми мине котка път).

Остават още три, струва ми се, в две действието ще се развива в Средния свят, а в другата — в нашия — в нея ще се разказва за празното място на ъгъла на Втора и Четиридесет и шеста улица и за розата, която расте там. Тази роза, трябва да ви кажа, е в ужасна опасност.

Накрая ка-тетът на Роланд най-сетне ще стигне до страната Тъндърклап… и до онова, което се намира отвъд нея. Може би не всички пътници ще доживеят да видят Кулата, но вярвам, че тези, които я достигнат, ще открият истината.

Стивън Кинг

Лоувъл, Мейн, 27 октомври 1996

Превод Валери Петров

Непреводима игра на думи, подредени по двойки granny (баба) и granary (житница), bornkin (родственик) и corn-bin (хамбар) — Б. пр.

Игра на думи, като се използват двойки омоними: claws (нокти) — clausee (подчинено изречение); paws (лапи) — pause (пауза) — Б. пр.