Джоузефин Анджелини: Безсънна (Търсачът в дълбините)

Когато се удари в земята, чу как левият й крак се счупи.

Хелън се плесна с ръка през устата, за да попречи на писъка да изригне в тихата й спалня в Нантъкет. Усети вкуса на дъхащата на кремък мръсотия от Подземния свят по изтръпналите си пръсти. В оловносивата предутринна светлина тя се заслуша напрегнато в звуците надолу по коридора, докато баща й се приготвяше за деня. За щастие той сякаш не чу нищо необичайно и слезе долу да приготвя закуската, сякаш всичко беше наред.

Легнала в леглото, трепереща от болката в счупения й крак и разтегнатите мускули, Хелън чакаше тялото й да се изцели само. По двете страни на лицето й се стичаха сълзи, които оставяха горещи следи по премръзналата й кожа. Спалнята й беше леденостудена.

Хелън знаеше, че трябва да се храни, за да се изцели добре, но не можеше да слезе долу със счупен крак. Наложи си да запази спокойствие и да чака. Скоро тялото й щеше да бъде достатъчно силно, за да се раздвижи, после — да се изправи, а след това — да ходи. Щеше да остане да лежи и да каже, че се е успала. Щеше да скрие наранения си крак от баща си възможно най-добре, като се усмихва и говори за незначителни неща, докато се хранеха. После, с малко храна в тялото си, щеше да приключи с изцеляването.

Скоро щеше да се почувства по-добре — каза си тя, като плачеше възможно най-тихо. Просто трябваше да издържи.

Някой размахваше ръка пред лицето на Хелън.

— Какво? — попита тя, стресната. Обърна се да погледне Мат, който й правеше знаци да се опомни.

— Съжалявам, Лени, но все още не схващам. Какво е Потомък Скитник? — попита той, с набръчкано от тревога чело.

— Аз съм Скитница — отговори тя малко прекалено високо. Беше се унесла за миг и още не беше влязла в крак с разговора.

Хелън изправи прегърбените си рамене и огледа останалата част от стаята, за да открие, че всички се бяха втренчили в нея. Всички, освен Лукас. Той изучаваше прибраните в скута си ръце, със стиснати устни.

Хелън, Лукас, Ариадна и Джейсън седяха около кухненската маса на семейство Делос след училище, опитвайки се да въведат Мат и Клеър във всичко, свързано с полубоговете. Мат и Клеър бяха най-добрите простосмъртни приятели на Хелън, и двамата бяха невероятно умни, но някои неща, отнасящи се до Хелън и нейното минало, бяха твърде сложни, за да се приемат за даденост. След всичко, което бяха преживели, Мат и Клеър заслужаваха отговори. Бяха рискували живота си, за да помогнат на Хелън и останалите от семейство Делос преди седем дни.

Седем дни , помисли си Хелън, като преброи на пръсти, за да се увери. Заради цялото време, прекарано в Подземния свят, ми се струват като седем седмици. Може би за мен са били седем седмици.

— Звучи объркващо, но не е — каза Ариадна, когато осъзна, че Хелън няма да продължи. — Има Четири Династии, и всичките Четири Династии имат една към друга кръвен дълг от Троянската война. Затова Фуриите ни карат да искаме да убием някой от друга Династия. За отмъщение.

— Преди милиард години някой от Династията на Атрей убил някого от Тиванската Династия, и от вас се очаква да платите този кръвен дълг? — попита Мат със съмнение.

— До голяма степен, само че е било много повече от просто една смърт. Говорим за Троянската война. Загинали са много хора — и полубожествени Потомци, и напълно смъртни като теб — каза Ариадна с извинителна гримаса.

— Знам , че са загинали много хора, но как чрез този принцип „кръв за кръв“ постигате нещо? — упорстваше Мат. — Това никога не свършва. Безумно е.

Лукас се засмя безрадостно и вдигна очи от скута си, за да срещне тези на Мат:

— Прав си. Фуриите ни подлудяват, Мат — каза тихо и търпеливо. — Преследват ни, докато се пречупим.

Хелън си спомняше този тон. Мислеше за него като за „професорския глас“ на Лукас. Можеше да го слуша цял ден, само дето знаеше, че не трябва.

— Те ни карат да искаме да се избиваме помежду си, за да осъществим някакво изкривено правосъдие — продължи Лукас с премерения си тон. — Някой от друга Династия убива някого от нашата. Ние убиваме някого от тяхната за разплата, и така продължава и продължава от три хиляди години и половина. А ако Потомък убие някого от собствената си Династия, той става Прокуденик.

— Като Хектор — каза Мат предпазливо. Дори само изричането на името на техния брат и братовчед разпалваше проклятието на Фуриите, разгневявайки клана Делос. Сега Маг рискува само за да си изясни положението. — Той уби вашия братовчед Креон, защото Креон уби леля ви Пандора, и сега всички изпитвате неудържим порив да го убиете, въпреки че още го обичате. Съжалявам. Все още не разбирам как това има дори далечна прилика с правосъдие.