Л. Смит - Пленница

Каси вече не помнеше защо беше гласувала за Фей. Не можеше да си спомни как беше започнало всичко и как се беше забъркала в тази каша. Знаеше само, че студенината от ръката и се разпростря по цялото й тяло и че оттук връщане назад нямаше.

Мелани беше зашеметена, тя седеше неподвижно, без да докосва камъните, сякаш беше забравила за тях. Дебора се наведе напред и добави шестия червен камък към купчината на Фей.

Това движение и гледката на шестте червени камъка до петте бели направи всичко реално. Въздухът сякаш се наелектризира.

Мелани каза бавно:

— Фей е новият водач на сборището.

Фей се изправи.

Досега не беше изглеждала толкова висока и толкова красива.

Мълчешком тя протегна ръка към Диана.

Това обаче не беше приятелски жест. Отворената й длан с дълги алени нокти изискваше. Диана също се изправи бавно на крака. Откопча сребърната гривна, която носеше над лакътя си.

През цялото време Адам гледаше като поразен. Сега внезапно скочи на крака.

— Чакайте малко…

— Няма смисъл, Адам — прошепна глухо Мелани. — Гласуването беше честно. Вече нищо не може да се промени.

Фей пое сребърната гривна с тайнствените рунически символи и я сложи на закръглената си гола ръка. Среброто проблесна върху кожата и с цвят на мед.

Пръстите на Диана трепереха, когато започна да сваля жартиера. Лоръл промърмори нещо и гневно избърса сълзите от очите си. После отиде да помогне на Диана, коленичи пред нея и дръпна жартиера от зелен велур и синя коприна. Той падна и Лоръл се изправи, сякаш искаше да го хвърли в лицето на Фей.

Диана обаче го взе и го постави в ръката й.

Фей беше облечена с блестящата черна рокля от танците на Хелоуин с двете дълбоки цепки. Тя постави жартиера на лявото си бедро.

После Диана вдигна ръце към главата си, за да свали диадемата. Тънки кичури като слънчеви и лунни лъчи се заплетоха в нея, докато я махаше.

Фей протегна ръка и едва не я сграбчи.

Вдигна високо диадемата, сякаш за да я покаже на сборището, на четирите елемента и на целия свят. После я постави на главата си. Полумесецът в центъра заблестя на фона на буйната й черна коса.

Всички членове на кръга издишаха едновременно.

Каси не разбра кога беше станала на крака, но изведнъж осъзна, че тича. Напусна очертания кръг и се втурна край океана, а краката й потъваха в мокрия пясък. Не спря да бяга, докато някой зад нея не я хвана и спря.

— Каси! — рече Адам. Очите му се взираха в нейните, сякаш се опитваше да надникне в душата й.

Каси посегна да го удари.

— Каси, знам, че не искаше да го правиш. Тя те е накарала, нали? Каси, кажи ми!

Каси се опита да се отскубне от него. Защо я тормозеше? Изведнъж изпита ярост към Адам и Диана и безкрайното им доверие в нея.

— Знам, че те е накарала — повтори убедено Адам.

— Никой нищо не ме е карал — почти изкрещя Каси. После спря да се дърпа, двамата застинаха и впериха поглед един в друг, дишайки тежко. — По-добре се връщай — промълви Каси. — Не трябва да оставаме насаме, забрави ли? Помниш ли клетвата? Не че ти се налага да се сещаш за нея. Напоследък никак не ни е трудно да я спазваме, нали?

— Каси, какво става?

— Нищо не става! Върви, Адам… — преди да успее да се спре, тя протегна ръка и го дръпна към себе си.

После го целуна, страстно и гневно и когато в следващия момент го пусна, беше толкова слисана, колкото и той.

Те се гледаха безмълвно.

— Върви — прошепна Каси, едва долавяйки собствения си глас през бученето в ушите си. Край. Всичко свърши. Беше й толкова студено… Не само отвън, но и отвътре. Беше замръзнала като черен лед. Всичко около нея беше черно.

Тя бутна Адам и тръгна към отблясъците на огъня в далечината.

— Каси!

— Аз се връщам. Да поздравя новия водач.

Край кръга цареше хаос. Лоръл плачеше, Дебора крещеше. Крис и Дъг бяха настръхнали като два котарака и бяха на крачка да се сбият и да започнат да се ругаят един друг. Шон кръжеше около Фей, за да бъде по-далеч от презрението на Мелани. Сюзан говореше на Крис и Дъг да пораснат, а Фей се смееше. Само Ник и Диана стояха напълно неподвижно. Ник беше застанал настрани от другите, пушеше мълчаливо и гледаше с присвити очи.

Диана стоеше на същото място и сякаш беше сляпа и глуха за суматохата около нея.

— Млъкнете всички! — изкрещя Дебора, когато Каси стигна до тях. — Сега Фей е водач.

— Точно така — каза Сюзан. Крис и Дъг вече се блъскаха. Сюзан видя Каси и попита умолително: — Нали, Каси?

Беше странно колко бързо настъпи тишина. Всички отново впериха очи в Каси.