Л. Смит - Пленница

— Тогава Дебора може да дойде с мен — каза Мелани, после се обърна към Ник. — Ти я докара дотук, нали?

— Ще вземеш ли и мен? Много съм уморена — добави Диана и Мелани кимна.

Каси почти не обърна внимание на останалите. Забеляза обаче, че Адам тръгна с джипа си чероки на север, а Диана се отправи с Мелани и Дебора на юг.

„Изглежда тази вечер Хърн и Диана няма да проведат церемонията си“ помисли си Каси и я заля вълна на облекчение. Облекчение и злорадство. Това беше погрешно, беше лошо… но точно това изпита.

Чак когато стигна до колата на Ник, видя Фей да й се усмихва с вдигнати вежди и преди да се усети, Каси и се усмихна в отговор.

На другата сутрин, когато излезе от къщата си, тя се закова на място. Захарните кленове от другата страна на улицата бяха различни. Ярките есенни цветове, които й напомняха за огън, ги нямаше. Листата ги нямаше. Всички клони бяха голи.

Дърветата приличаха на скелети от празника на Хелоуин.

— Ник няма да ни позволи да направим кой знае какво за рождения му ден утре — каза Лоръл. — А ми се иска да го изненадаме с истинско парти.

Дебора изсумтя.

— И той просто ще си излезе.

— Знам. Но все ще измислим нещо, което да не сметне за прекалено инфантилно. А после — лицето на Лоръл светна — ще можем да се развихрим на другите рождени дни.

— На другите рождени дни? — попита Каси.

Всички момичета от клуба впиха очи в нея. Бяха се събрали в задната стаичка на столовата, за да обсъдят тържеството, а момчетата отвличаха вниманието на Ник.

— Искаш да кажеш, че не знаеш за сезона на рождените дни? — попита Сюзан невярващо. — Диана не ти ли е казала?

Диана отвори уста и после я затвори. Каси предположи, че не знае как да обясни, че с Каси вече не са толкова близки. Не и пред всички.

— Да видим дали няма да изпусна някой — подсмихна се Фей и впери очи в тавана. Тя започна да изпъва един по един пръстите си и дългите й алени нокти проблеснаха. — Рожденият ден на Ник е на трети ноември. На Адам е на пети ноември. На Мелани — на седми ноември. Моят… а, да… и на Диана е на десети ноември…

— Шегувате ли се? — прекъсна я Каси.

Лоръл поклати глава, а Фей продължи, без да спира:

— Крис и Дъг са родени на седемнайсети. Сюзан на двайсет и четвърти, а Дебора на двайсет и осми. Лоръл е… ами…

— На първи декември — помогна й Лоръл. — А Шон на трети декември. Това е.

— Но… — Каси замълча. Не можеше да повярва. Ник беше само с един месец по-голям от Шон? И всички вещици бяха само осем-девет месеца по-големи от нея? — Но вие с Шон сте в по-долен клас като мен — каза тя на Лоръл. — А моят рожден ден е на двайсет и трети юли.

— Защото според закона — обясни Лоръл — всички, родени след трийсети ноември започват училище една година по-късно. Трябваше да си останем вкъщи и да гледаме как другите тръгват на училище. — И тя избърса въображаеми сълзи.

— Но все пак… — Каси не знаеше как да се изрази. — Не ви ли се струва твърде странно? Всички сте родени в един месец.

Сюзан се усмихна палаво.

— В онази година имало един много дъждовен месец април. Родителите ни си стояли само вкъщи.

— Странно е, признавам — рече Мелани. — Факт е обаче, че родителите на повечето от нас са се оженили предната пролет. Така че не е чак толкова шантаво.

— Но… — На Каси всичко това продължаваше да й се струва странно, макар че очевидно останалите членове на кръга го смятаха за съвсем нормално. „И защо само аз не се вписвам в схемата? — помисли си тя. — Може би защото баща ми е външен човек.“ Тя сви рамене. Сигурно Мелани беше права и нямаше повод за притеснение. Не повдигна повече въпроса и всички се върнаха към планирането на тържеството.

Накрая решиха да празнуват едновременно в събота, на седми ноември, рождените дни на родените през първата седмица — Ник, Адам и Мелани.

— И — добави Лоръл, когато обясниха плана на момчетата — този път наистина ще бъде различно. Нищо няма да ви кажем, но ще е уникално.

— Хм… нали няма да има само здравословна храна? — попита Дъг подозрително.

Момичетата се спогледаха, потискайки смеха си.

— Ще бъде здравословно… или поне някои хора мислят така — обясни Мелани. — Елате и ще видите.

— Ще замръзнем до смърт — подметна Шон ужасен.

— Не и с това — засмя се Лоръл и вдигна един термос.

— Лоръл — самият Адам едва се сдържаше да не прихне, — каквато и гореща течност да има вътре, няма начин да ни стоплиш там.

И той посочи към обсидиановото море, огряно от сребърната почти пълна луна.