Л. Смит - Пленница

— Не, Каси, легни — обърна се към нея Диана и се опита да я бутне. Каси беше вперила очи в Адам.

Разкошната му буйна коса стърчеше на всички страни. Кожата му беше зачервена (приличаше на изгорял на вятъра скиор), а дрехите му бяха раздърпани и мокри.

— Добре съм — каза той на Мелани, която го буташе да седне на един стол.

— Какво се случи? Къде сме? — попита Каси. Тя лежеше на някакъв диван в занемарена дневна, която би трябвало да й е позната, но тя все още се чувстваше твърде объркана.

— Доведохме те в къщата на Лоръл — каза Диана. — Не искахме да плашим майка ти и баба ти. Ти припадна. Но Адам ти спаси живота.

— Той премина четирите защитни кръга — обясни Сюзан с ясно доловимо страхопочитание в гласа.

— Беше глупаво — заяви Дебора, — но впечатляващо.

А Фей добави провлечено:

— Според мен беше проява на изключителна преданост.

Настъпи тревожна тишина. После Лоръл каза:

— О, знаете какво чувство за отговорност има Адам, Мисля, че е следвал дълга си.

— И аз щях да го направя… Дъг също… Ако можехме изобщо да станем — подчерта Крис.

— И ако можехте да мислите… Нещо, което не ви се удава — намеси се Ник сухо и някак зловещо. Лицето му беше мрачно и навъсено.

Каси гледаше как Лоръл почиства леко лицето и ръцете на Адам с мокра кърпа.

— Това е алое и кора на върба — обясни момичето. — Помагат при изгаряния.

— Каси — обърна се тихо към нея Диана, — помниш ли какво се случи, преди да припаднеш?

— Хм… Вие му задавахте въпроси… прекалено много въпроси. И после… Не знам, чух един глас в главата си. Онова нещо ме гледаше… — изведнъж Каси се сети какво искаше да попита. — Диана, преди церемонията с черепа в гаража, той беше увит с плат — Диана кимна. — Беше ли го поставила в определена посока, преди да махнеш плата?

Диана изглеждаше изненадана.

— Всъщност точно това ме разтревожи. Черепът трябваше да гледа към мястото, където аз седях в кръга . Когато обаче свалих плата, той беше обърнат в друга посока.

— С лице към мен — потвърди Каси. — Което означава, че или някой го е обърнал, или той се е обърнал. Двете бяха вперили очи една в друга. Бяха объркани и притеснени, но помежду им имаше връзка. Каси усети Диана много по-близка, отколкото я беше чувствала седмици наред. „Това е шансът ми да поправя стореното“, помисли си тя.

— Диана — започна Каси, но после нещо привлече вниманието й. Маската на Адам с рогата и дъбовите листа беше на стола до Диана и тя я галеше със слабата си ръка. Беше несъзнателен жест… но и много красноречив. Гняв прониза сърцето на Каси. „Хърн и богинята Диана си принадлежат, нали?“ И Диана го знаеше. По-късно тази вечер може би щяха да проведат церемонийката, за която Фей й беше споменала.

Каси вдигна поглед и видя, че Фей я гледа иронично с присвити очи, после леко й се усмихна.

— Какво има? — попита Диана. — Каси?

— Нищо — Каси впи поглед в протрития лилав килим на дървения под. — Нищо. Вече съм добре — допълни тя. Това беше вярно, объркването почти беше преминало. Споменът за неясното лице обаче още беше в ума й.

— Какъв край на Хелоуин — вмъкна Лоръл.

— Трябваше да останем на танците — каза Сюзан. Тя се облегна назад и кръстоса крака. — Не научихме нищо, само Каси пострада — добави тя след кратко мълчание.

— Все пак вече знаем, че духът на Черния Джон все още е тук. И че е злонамерен — намеси се Адам. — Той никога няма да отговори на въпросите ни.

— А е и силен — допълни Диана. — Достатъчно силен да попречи на всички ни да направим каквото и да било. — Тя погледна Каси. — Не влияе само на Каси. Интересно защо.

Каси се почувства неловко и сви рамене.

— Няма значение колко е силен — обади се Мелани. — Нощта на Вси светии свършва след няколко часа и после няма да можем да направим нищо.

— Така и не научихме нищо ново за черепа. Или за Кори — каза Дъг, непривично сериозен.

— А и не сме абсолютно сигурни, че Черния Джон е… Как се изрази Адам… Злонамерен — прозвуча дрезгавия глас на Фей. — Може просто да не му е било до приказки.

— О, не ставай смешна — започна Лоръл.

Преди да избухне спор, се намеси Диана:

— Вижте, късно е и сме уморени. Тази вечер няма да решим нищо. Ако Каси наистина е вече добре, според мен трябва да се приберем и да поспим.

Настъпи тишина и после всички закимаха в знак на съгласие.

— Ще говорим в училище. Или на рождения ден на Ник — каза Лоръл.

— Ще изпратя Каси — подхвърли Ник на вратата.

Каси го стрелна с поглед. Докато тя лежеше на дивана, той не беше казал почти нищо, но все пак беше там. Беше дошъл с другите, за да се увери, че е добре.