Л. Смит - Пленница

Имаше много храна. Сушени тиквени семки („Без сол“, беше казала Лоръл), хляб от тиква и джинджифил, опечен от Диана, кутии с понички с шоколад и портокалова глазура от Адам и купа различни бонбони за Хелоуин, осигурени от Сюзан. А Крис извади сокове, сайдер и голяма хартиена торба с неясно съдържание.

— Ядки! Да! За мъжественост! — извика Дъг на другите момчета и направи красноречив жест.

— Лешниците са символ на мъдростта — обясни търпеливо Мелани, но братята Хендерсън само се подсмихнаха.

Имаше и ябълки — червени, зелени, жълти.

— Ябълки за любов и смърт — каза Диана. — Идеално подхождат на Хелоуин. Знаете ли, че са били свещени за богинята Хера?

— А знаете ли, че семките им съдържат цианид? Добави Фей, усмихвайки се странно. Откакто Каси се беше появила с Адам иззад завесата от ленти в салона, тя не спираше да й се усмихва. Сега се наведе да вземе парче джинджифилов хляб и прошепна в ухото на Каси:

— Какво се случи, когато той дойде при теб? Да не изпусна шанса си?

— Добрите момичета не си играят със заети момчета — отвърна й Каси уморено, сякаш говореше на петгодишно дете.

Фей се засмя.

— Добрите момичета? Това ли искаш да пише на гроба ти? „Тук лежи Каси. Тя беше… добра“?

Каси извърна глава.

— Знам едно заклинание с ябълка — казваше Лоръл на другите. — Обелваш една ябълка на дълга спирала и хвърляш обелката зад рамото си. Ако не се скъса, ще изпише инициалите на истинската ти любов.

Опитаха да го направят, но без успех. Обелките постоянно се късаха, Сюзан се поряза на ножа на Дебора, а когато Диана успя да хвърли обелката зад рамото си, тя падна под формата на спирала.

— Е, какво пък, тази ябълка е предназначена за богинята — каза Лоръл намръщено. — Или за Рогатото божество — добави тя палаво, поглеждайки към Адам.

Каси нарочно късаше обелките си, чувстваше се смутена от тези опити да погледнат в бъдещето. При това не само заради безгрижната забележка на Мелани:

— Някога са екзекутирали вещици за такова гадаене на Хелоуин.

— Знам още един начин за предсказване — добави Лоръл. — Хвърляш ядка в огъня и казваш две имена. Например Сюзан и Дейвид Доуни — каза тя дяволито. — Ако ядката пукне, значи са родени един за друг. Ако ли пък не, връзката им е обречена.

— Ако ме обича, пукни и полети, ако пък ме мрази, умри и изгори! — изрецитира Сюзан театрално, когато Лоръл хвърли лешник в огъня. Кръглата ядка само изцвърча.

— Лоръл и Дъг — подсмихна се Крис и хвърли друга ядка.

— Крис и Сали Уолтман — не остана Дъг по-назад.

— Каси и Ник! — рече насмешливо Дебора, хвърляйки следващия лешник.

Фей стоеше с каменно изражение.

— Адам… — започна тя, вдигна ядката високо между дългите си червени нокти и изчака да привлече вниманието на всички. Каси впери поглед в нея, балансирайки на тухлата, на която бе стъпила — … и Диана — довърши накрая Фей и хвърли лешника в пламъците.

Като омагьосана Каси се взираше в ядката, паднала върху горящите въглени. Не искаше да я гледа, но нещо я заставяше.

— Има много други традиции, свързани с Хелоуин — продължи Лоръл. — На този ден се споменават старите хора, които се приближават към зимата на живота си. Или поне така казва баба Куинси.

Каси все още гледаше онзи лешник. Беше започнал да цвърчи, но щеше ли да се пръсне?

— Става късно — каза Адам. — Искате ли да започваме?

Диана изтръска трохите от тиквения хляб от ръцете си и се изправи.

— Да.

Само за миг Каси откъсна поглед от огъня и точно тогава се чу звук като от стрелба. Две или три ядки се бяха пръснали и когато потърси с очи ядката на Фей, не можа да я намери. Беше се пръснала… или се беше изтърколила. Не знаеше какво бе станало с нея.

Секунда по-късно през съзнанието и премина мисълта за ядката на Дебора — тя я беше нарекла на Каси и Ник. Нямаше представа какво беше станало и с нея.

— Добре — каза Диана. — Тази среща на кръга ще бъде по-различна. Ще ни трябва много повече сила от друг път. Досега не ни е била нужна толкова мощна защита и всички трябва да помогнат — тя отправи сериозен поглед към Фей, която и отвърна с невинно изражение.

Каси наблюдаваше как Диана нарисува кръг от вътрешната част на порутените основи с ножа си с черната дръжка. Огънят беше в центъра. Всички вече бяха сериозни, очите им не се откъсваха от ножа, който чертаеше почти идеална окръжност в почвата. Диана остави само едно празно място в най-североизточния край.

— Влезте всички и ще го затворя — рече Диана. Те пристъпиха напред и седнаха от вътрешната страна.