Л. Смит - Пленница

Само Радж остана отвън. Той гледаше притеснено и скимтеше тихо.

— Сега — продължи Диана и затвори кръга с едно движение на ножа — никой не трябва да напуска защитата на кръга . Онова, което ще призовем вътре, ще бъде опасно, но още по-опасни ще бъдат нещата, които ще се появят отвън.

— Колко опасно ще бъде? — попита нервно Шон. — Имам предвид вътре.

— Ще сме в безопасност, ако стоим далеч от огъня и не го докосваме — отвърна Диана. — Колкото и силен да бъде духът, той няма да се откъсне от огъня, който ще използваме за призоваването. Така — продължи тя рязко, — сега ще потърся помощ от Стражевата кула на изток. Сили на въздуха, защитете ни!

Диана застана с лице към тъмното източно небе и океана, вдигна горяща ароматна пръчка и духна на изток през кръга .

— Мислете си за въздух! — каза тя на останалите в кръга и изведнъж Каси не само си помисли за въздуха, но го усети и дори го чу. Започна като лек бриз от изток, но постепенно се засили. Накрая силен, бучащ вятър биеше лицата им и развяваше дългата коса на Диана като знаме. После вятърът промени посоката си и започна да обикаля кръга около тях.

Диана взе една горяща пръчка от огъня и пристъпи пред Каси, която беше седнала в най-южната част на кръга . Диана размаха пръчката над главата на Каси.

— Сега се обръщам към Стражевата кула на юг. Сили на огъня, защитете ни!

Нямаше нужда да им казва да си мислят за огън. Каси вече усещаше топлина зад гърба си и си представи как към нея лети огнен стълб. Той се спусна около кръга и образува втори кръг зад вятъра.

„Не може да е истина — мислеше си Каси. — Това са само символи, които виждаме в съзнанието си.“ Но символите изглеждаха твърде реални.

Диана отново се завъртя. Тя потопи пръсти в една картонена чаша и пръсна вода на запад между Шон и Дебора.

— Отправям зов към Стражевата кула на запад. Сили на водата, защитете ни!

Призрачна прозрачно зелена вълна започна да се надига все по-високо и по-високо, докато обгърна кръга с водна стена.

Накрая Диана се обърна на север към Адам и пръсна сол пред себе си.

— А сега Стражевата кула на север — промълви тя с леко разтреперан глас и всички разбраха какво й струва това. — Сили на земята, защитете ни!

Земята под тях се разтресе.

Това малко изненада Каси, но останалите бяха по право потресени. В Нова Англия рядко ставаха земетресения, но Каси беше отраснала в Калифорния. Забеляза, че Шон е готов да скочи.

— Дебора, дръж Шон! — извика Каси.

В същия миг рокерката сграбчи Шон и го задържа да не побегне. Трусовете ставаха все по-силни… После се чу гръм и земята се разцепи. Около кръга се отвори цепнатина и силно замириса на сяра.

„Това не е истина. Не е истина“ каза си отново Каси. Но отвъд очертанието на кръга тя виждаше проявленията на четирите елемента, които Диана беше призовала, подредени едно зад друго. Свистящ вятър, огнен обръч, водна стена и бездна в земята. Нищо отвън не можеше да премине тези бариери… Каси беше сигурна, че и нищо отвътре не можеше да ги пресече.

Разтреперана, Диана седна между Ник и Фей.

— Добре — каза тя много тихо. — Сега се съсредоточете върху огъня. Гледайте в него, а нощта ще довърши започнатото. Да видим дали нещо ще дойде да говори с нас.

Каси стрелна с очи Мелани, която седеше до нея.

— Ако сме защитени от всички неща навън, как някой ще дойде да говори с нас? — прошепна тя.

— То вече е тук — отвърна и Мелани, гледайки голата пръст от вътрешната част на кръга и основите на къщата.

— О!

Каси впери поглед в пламъците и се опита да изчисти съзнанието си, да го отвори за всичко, което можеше да пресече границите между невидимия и реалния свят. Тази нощ беше единствената, в която то можеше да се случи и моментът беше настъпил.

Огънят започна да пуши.

Отначало слабо, сякаш горяха мокри дърва.

После пушекът стана по-тъмен, по-черен, макар и все така прозрачен. Той се издигна нагоре и увисна като облак над огнището.

После започна да се променя.

Извиваше се и се издуваше като буреносен облак. Пред погледа на Каси, която едва си поемаше въздух, той започна да добива форма.

Човешка форма.

Оформяше се от горе надолу. Фигурата имаше старомодни дрехи и беше като извадена от историческа книга. Висока шапка с периферия. Пелерина или плащ, който покриваше широки рамене и голяма твърда яка. Бричове, вързани под колената. На Каси й се стори, че вижда старомодни обувки, но долната част на краката остана обвита в пушека. Тя забеляза, че димът така и не се отдели от пламъците, сякаш беше свързан с тях с тънка лента.