Л. Смит - Пленница

— Това не е мляко с какао — нетърпеливо му отвърна Дебора. — Забъркали сме нещо специално.

Петте момчета гледаха момичетата, които се бяха наредили зад Лоръл. На плажа гореше голям огън, но встрани от него нищо не можеше да спре ледения вятър.

— Очевидно няма да ни повярват — каза Фей и Диана добави:

— Май ще трябва да им покажем.

Лоръл подаде термоса. Каси си пое дълбоко въздух и отпи. Течността беше гореща и имаше вкус на лекарство, подобно на отвратителните билкови чайове на Лоръл, но в мига, в който преглътна я заля гъделичкаща топлина. Изведнъж почувства, че дебелият пуловер вече не й беше нужен. Определено на плажа беше топло.

— Към морето, вещици — извика Мелани. Каси не беше сигурна какво има предвид, но и тя като другите започна да съблича ненужните си дрехи. Момчетата се опулиха.

— И аз искам такъв рожден ден — побърза да каже Шон, когато Фей разкопча червеното си яке. — Супер? Супер? Искам…

Момчетата останаха малко разочаровани, когато видяха, че отдолу момичетата бяха с бански костюми.

— А ние какво ще правим? — попита Адам. Той подуши термоса и се усмихна на разсъблечените момичета.

— Ами — Фей също се усмихна, — импровизирайте.

— Или пък — добави Диана — проверете какво има зад голямата скала. Може да намерите купчина бански гащета.

— Ето това вече наистина е различно — обърна се Лоръл щастливо към Каси, докато плуваха във водата. — Среднощно къпане през ноември. Много е вещерско.

— Щеше да е още по-вещерско, ако бяхме голи — изтъкна Крис и тръсна рошавата си руса глава като мокро куче.

Каси и Лоръл се спогледаха и после отправиха поглед към Дебора, която подскачаше наблизо.

— Добра идея — каза Дебора и кимна на момичетата. — Ти си пръв. Крис.

— Чакай малко… Не исках да кажа… Дъг, помощ!

— Хайде, момичета — извика Лоръл. — Крис иска да се къпе гол, но малко го е срам.

— Помощ! Момчета, помощ!

Започна нещо като дърпане и борба във водата. Всички се включиха. Накрая Ник подгони Каси и тя му се изплъзна, ритайки силно. Ник се гмурна под повърхността, приближи се зад гърба й и я хвана.

— Помощ! — извика Каси през смях и без да иска нагълта малко солена вода. Наблизо обаче нямаше кой да й помогне. Лоръл и Дебора бяха предприели атака срещу братята Хендерсън, а главите на Адам и Диана се виждаха една до друга в далечината.

Ник отметна мократа си, по-черна от оникс коса от очите. Те блестяха на лунната светлина. После й се усмихна. За пръв път Каси го виждаше да се усмихва.

— Предай се — предложи и той.

— Никога — отвърна Каси с толкова достойнство, колкото можеше да събере, докато вълните я блъскаха насам-натам. Той я дръпна още веднъж и Каси отново извика. Изведнъж помежду им се надигна вълна.

— Хайде! Изчезвай! — извика Фей. Очите й проблеснаха злокобно под дългите, мокри мигли. — Или искаш да те изгоним? Каси, хвани го за врата, аз ще му дръпна краката.

Каси нямаше представа как да хване силно момче като Ник за врата, особено докато се смееше толкова силно, но все пак се опита. Фей се гмурна като делфин, а Ник се завъртя и бързо се дръпна, отплувайки колкото може по-надалеч.

Каси погледна Фей и видя, че тя се усмихва. Отвърна на усмивката й.

— Благодаря — каза тя.

— Няма нищо — отвърна Фей. — Знаеш, че съм готова на всичко за приятелите си. А ние сме приятелки. Нали, Каси?

Каси се замисли и се отпусна в сребристата вода на океана.

— Май да — заключи накрая тя.

— Това е добре. Защото, Каси, наближава моментът, когато ще имам нужда от всичките си приятели. Този вторник ще има пълнолуние и ще се събираме.

Каси кимна, но отначало не разбра за какво ставаше въпрос. Знаеше, че ще се събират. И че ще има още един празник — рожденият ден на Фей и Диана. И двете ставаха на седемнайсет…

— Гласуването! — възкликна Каси и неволно глътна още солена вода. Тя се втренчи във Фей, когато осъзна какво искаше да й каже. — Фей…

— Точно така — каза Фей. Тя плуваше без усилие и на лунната светлина приличаше на русалка. Мократа й, разкошна коса беше залепнала за гърба й като водорасли. Тя не откъсна очи от Каси. — Искам да стана водач на сборището, Каси. Ще стана водач. И ти ще ми помогнеш.

— Не.

— Да. Защото този път говоря сериозно. Държах се добре с теб, позволих ти някои волности и не те принудих да играеш по правилата. Сега обаче ще бъде различно, Каси. Това е нещо, което искам повече от всичко друго на света и ти ще ми помогнеш. Иначе… — Фей погледна през рамо към мястото, където Адам и Диана още плуваха. После се обърна отново към Каси. — Иначе ще го направя — продължи тя. — Ще кажа на Диана и то не само за гушкането на скалата. Ще и кажа как се целувахте с Адам на танците… Нима мислеше, че никой няма да забележи? Ще й кажа за истинската причина, която накара Адам да премине четирите кръга на защита, за да те спаси на Хелоуин. И… — тя доплува по-близо до Каси; присвитите и златисти очи не мигаха, като очите на сокол — ще й кажа за черепа. Че го открадна и че ми го донесе, за да убием Джефри.