Л. Смит - Пленница

— Не беше точно така! Никога нямаше да ти го дам, ако знаех…

— Сигурна ли си. Каси? — По лицето на Фей се разля заговорническа усмивка. — Мисля, че всъщност с теб много си приличаме. Ние сме… сестри по душа. Ако не гласуваш за мен във вторник, ще кажа на всички истината за теб. Ще им кажа каква си всъщност.

„Лоша“ помисли си Каси и впери поглед в океана. Той отразяваше лунната светлина като огледало, като парче хематит, и я обграждаше от всички страни. Не успя да каже нищо.

— Помисли си. Каси — каза Фей закачливо. — Имат време до вторник вечерта. — И после тя отплува.

Дойде вторник вечерта.

Пълната луна светеше точно над тях и окръжността, която бяха начертали. Членовете на кръга седяха около нея. Диана носеше всички символи на кралицата на вещиците и вече беше призовала четирите елемента, за да ги защитят. Но сега седеше мълчаливо. Мелани прикани другите да започнат гласуването от най-големия към най-малкия.

— Никълъс? — попита го тя.

— Вече ви казах — отвърна Ник. — Няма да гласувам. Тук съм, защото вие двете настояхте — той погледна Фей и Диана, — но ще се въздържа.

Докато гледаше красивото му студено лице Каси беше завладяна от странно усещане за нереалност. Ник се беше въздържал, защо и тя да не го направи? Тя обаче знаеше, че това нямаше да е достатъчно за Фей, ако спечелеше. Както и преди три дни Каси все още се колебаеше за кого да гласува. Само ако имаше още малко време…

Но време нямаше. Мелани, пред която бяха струпани купчина бели и червени камъни, проговори отново.

— Адам?

Гласът на Адам прозвуча категорично и ясно:

— Диана.

Мелани бутна напред един бял камък.

— Аз също гласувам за Диана — рече тя и добави още един камък. — Фей?

Фей се усмихна.

— Гласувам за себе си.

Мелани добави един червен камък.

— Диана?

— Гласувам за себе си — отвърна тихо Диана.

Трети бял камък. После Мелани попита:

— Дъглас?

Дъг й отправи една от най-дивите си усмивки.

— Разбира се, че гласувам за Фей.

— Кристофър?

— Ъъъм… — Крис изглеждаше объркан. Въпреки гримасата на Фей и настоятелното побутване на Дъг, той сякаш се беше втренчил в нищото и се опитваше да си спомни какво бе решил. Накрая се сети и погледна Мелани. — Добре. Диана.

Всички в кръга се втренчиха в него. Той гледаше предизвикателно. Пръстите на Каси стиснаха парчето хематит в джоба й.

— Крис! Ти, долен… — започна Дъг, но Мелани го спря.

— Никакви приказки — рече тя и постави четвърти бял камък до двата червени. — Сюзан?

— Фей.

Три червени, четири бели.

— Дебора?

— Ти как мислиш? — озъби й се Дебора. — Фей.

Четири червени, четири бели.

— Лоръл? — обърна се към нея Мелани.

— Диана винаги е била наш водач и винаги ще бъде — отговори Лоръл. — Гласувам за нея.

Мелани избута пети бял камък и на устните й заигра лека усмивка.

— Шон?

Шон нервно вдигна черните си очи.

— Аз… — Фей го гледаше изпитателно. — Аз… аз… Фей — каза накрая той и се сви.

Мелани сви рамене и добави още един червен камък. Пет червени, пет бели. Въпреки че сивите й очи останаха сериозни, устните й категорично бяха извити в усмивка. Всички поддръжници на Диана си поеха облекчено въздух и се усмихваха един на друг през кръга .

Мелани се обърна уверено към последния член на сборището и попита:

— Касандра?

Под сребърния диск на луната настъпи тишина.

— Каси? — повтори Мелани.

Сега всички гледаха нея. Каси чувстваше изгарящия поглед на златистите очи на Фей и разбираше защо Шон се беше свил така. Очите й бяха по-горещи от огнения кръг, който Диана беше призовала да ги защити на Хелоуин.

Сякаш по принуда Каси погледна в другата посока. Диана също я гледаше. Очите й бяха като две покрити със зелени листа езера. Каси не можеше да откъсне поглед от тях.

— Каси? — попита Мелани за трети път. В гласа й се промъкна лека нотка на съмнение.

Все още неспособна да откъсне поглед от Диана, Каси прошепна:

— Фей.

— Какво? — извика Лоръл.

— Фей — повтори Каси малко прекалено високо. Тя стискаше парчето хематит в джоба си. Сякаш студенината му се просмука в цялото й тяло. — Казах Фей, нали така? — попита тя Мелани, но все още гледаше Диана.

Ясните зелени очи изразяваха объркване. После изведнъж в тях проблесна разбиране — сякаш някой беше хвърлил камък в спокойните езера. Каси видя, че Диана наистина е осъзнала какво се беше случило и нещо в нея умря завинаги.