Л. Смит - Пленница

После Ник каза:

— Не.

Всичко се разпадна с трясък. Каси го усети и поради някаква причина вече бе способна да погледне Ник в очите.

— О — каза тя равно, но наум си каза: „О, колко съм тъпа, тъпа“ . Новата Каси беше точно толкова глупава, колкото и старата. Изобщо не трябваше да идва.

— Не разбирам защо питаш — продължи Ник и после добави: — Това има нещо общо с Конант, нали?

Каси се напрегна.

— С Адам? Какво искаш да кажеш? Каня те на танците, какво общо може да има това с Адам? — попита тя и усети как лицето и се наля с кръв.

Ник закима.

— Така си и помислих. Явно си много отчаяна. А не искаш той да разбере, така че му търсиш заместник, нали? Или искаш да го накараш да ревнува?

Лицето на Каси вече бе пламнало, но огънят на яростта и унижението, които изпитваше, беше много по-силен. Но тя нямаше да се разплаче пред Ник. Нямаше.

— Извинявай, че те притесних — каза напрегнато и изпълнена с болка се обърна да си върви.

— Чакай малко — спря я Ник. Каси продължи да върви и излезе навън под златното октомврийско слънце. Очите и бяха вперени във вехнещите листа на черния клен от другата страна на улицата.

— Чакай — дочу гласа на Ник зад себе си. Беше я последвал. — В колко часа искаш да те взема? — попита той.

Каси се обърна и впи поглед в него.

Господи, беше красив, но толкова студен… дори сега изглеждаше някак отчужден и безразличен. На слънчевата светлина тъмната му коса проблясваше в синьо, а лицето му беше като съвършено издялана ледена скулптура.

— Вече не искам да ходя с теб — каза Каси студено и отново тръгна.

Той застана пред нея и й препречи пътя, но без да я докосва.

— Съжалявам. Не трябваше да казвам, че искам да накараш Конант да ревнува. Беше просто… — той спря и сви рамене. — Не го мислех. Не знам какво става и не е моя работа, така или иначе. Искам обаче да отида на танците с теб.

„Халюцинирам — помисли си Каси. — Няма друго обяснение. Май чух Ник да се извинява… И после каза, че иска да отиде на танците с мен. Сигурна имам температура. “

— Та, в колко часа да те взема? — попита отново Ник.

Каси едва си пое въздух и гласът и прозвуча тихо.

— Хм, около осем. Всички ще се обличаме в къщата на Сюзан.

— Добре. Ще се видим там.

Вечерта на Хелоуин момичетата от „Кроухейвън Роуд“ се приготвяха в дома на Сюзан. Тази вечер беше по-различна от приготовленията за бала. Първо сега Каси знаеше какво прави. Сюзан я беше научила да се гримира сама, а Каси й беше помогнала с костюма.

Всички си бяха взели вана с пресни листа от салвия по нареждане на Лоръл — направиха го, за да увеличат психическите си сили. Каси се беше изкъпала с мляко от рози (розова вода и масло от сладки бадеми) за омекотяване на кожата и приятен аромат. Бабата на Каси й беше помогнала да планира и изработи костюма си, който се състоеше главно от ленти тънък газ.

Когато приключи с приготовленията Каси се изправи пред огледалото на Сюзан и видя момиче с неуловима и ефирна красота, слабо като пламък на свещ и сякаш обвито в мъгла. Косата й падаше като опушен топаз около нежното й лице и докато Каси гледаше отражението си, розови сенки разцъфтяха по бледата й кожа.

Тя изглеждаше нежна и чувствена, но това не беше проблем, защото щеше да е с Ник. Каси сложи парфюм зад ушите си (но не от омайните благовония на Сюзан, а само розово масло) и отметна уханната си коса назад. Е, определено имаше тъга в сините й очи, но по този въпрос не можеше да направи нищо. Нямаше как да промени това. Не носеше никакво украшение от кристали, само беше скрила хематита за желязна сила в малка торбичка под костюма си.

— Ти какво си? — попита Дебора, гледайки над рамото й отражението в огледалото.

— Муза от древногръцката митология. Баба ми показа една книга, в която пишеше за тях. Не са били богини, а нещо като божествени наставници. Вдъхновявали са хората на изкуството — обясни Каси. Тя се огледа несигурно. — Да кажем, че съм Калиопа. Тя е била муза на поезията. Имало е и муза на историята и така нататък.

— Вещиците са вярвали, че някога е имало само една муза — намеси се Мелани, — която после се е разделила на девет. Била е покровителка и на деветте изкуства. Ти си по-скоро тази муза.

Каси се завъртя да огледа костюма си. Дебора се беше облякла като рокер и цялата беше в сребърни гривни, капси и черна кожа. Мелани беше София — библейският символ на мъдростта, върху лицето й имаше тънък воал, а в косата й бяха вплетени сребърни звезди.