Л. Смит - Пленница

Погледът на Фей стана заплашителен, гневен. Но не можеше да каже нищо.

Диана кимна.

— Добре. Да опитаме още сега. Гробището е далеч, затова предлагам да започнем оттук. Ще излезем на „Кроухейвън Роуд“ и ще видим какво ще стане.

Когато тръгнаха от плажа, Каси усети как гърдите й потреперваха с всеки удар на сърцето й. Пъхна ръка в джоба си и пръстите й обвиха студеното, гладко парче хематит. Желязна сила — точно от това имаше нужда в момента.

— Луда ли си? — изсъска Фей, докато изкачваха стръмния склон към пътя. Тя стисна силно Каси за ръката и я спря. — Знаеш ли къде ще ни отведе следата?

Каси се дръпна.

— Довери ми се — каза тя тихо.

— Какво?

Каси се извърна към нея.

— Казах, довери ми се! Аз знам какво правя, а ти не — и с тези думи се обърна и продължи да се изкачва. „Желязна сила“ , помисли си замаяно, удивена от самата себе си.

Въпреки това й беше трудно да си поеме дъх, когато Диана застана по средата на „Кроухейвън Роуд“, близо до номер две — къщата на Дебора, и протегна оливина.

Каси впери поглед в камъка, усещайки концентрацията на всички около нея. После зачака кристалът да се завърти в кръг.

И той наистина се завъртя… поне в началото. Верижката се усука първо в едната посока, после в другата, подобно на детска въртележка. После обаче, за ужас на Каси, започна да се люлее напред-назад като махало, сочейки нагоре и надолу по „Кроухейвън Роуд“. Надолу — към пътя, по който бяха дошли първия път и който накрая ги беше отвел на гробището; и нагоре — към вътрешността на острова.

Към дома на Фей.

Каси тръгна след другите. Имаше чувството, че стъпва върху памук. Фей отново я хвана за ръката.

— Казах ти — прошепна разпалено тя с половин уста. — Сега какво Каси? Ако следата ни заведе до моята къща, няма да падна сама в капана.

Каси стисна зъби и отвърна:

— Мислех, че няма да уловим следата от пътя. Енергията излезе през тавана на стаята ти на втория етаж и тръгна право нагоре. Реших, че няма да успеем да я проследим.

— Очевидно си сгрешила — изсъска Фей.

Минаха покрай изоставената къща на номер три.

Минаха покрай къщата на Мелани. Къщата на Лоръл вече беше пред тях и те я подминаха. Къщата на Фей беше следващата.

Каси си помисли, че ще припадне. Почти не забелязваше, че стиска ръката на Фей толкова силно, колкото тя стискаше нейната. Очакваше оливинът всеки момент да смени посоката си и да ги отведе до вратата на Фей.

Диана обаче продължи да крачи напред.

Каси изпита силно облекчение… и смут. Къде отиваха? Минаха покрай номер седем — още една празна къща. После покрай дома на братята Хендерсън, покрай дома на Адам, покрай дома на Сюзан. Подминаха дома на Шон… „О, боже господи — помисли си Каси, — нима отиваме в моята къща?“

Те обаче подминаха и номер дванайсет. Диана следваше движението на махалото и то ги отведе на носа.

И там кристалът отново започна да се върти в кръг.

— Какво става? — попита Лоръл учудено. — Какво правим тук?

Адам и Диана се гледаха един друг. После и двамата впериха погледи в Каси, която бавно се задаваше от задната част на групата. Тя сви рамене.

— Тук някога е имало къща. Била е номер тринайсет — обясни Диана. — Нали така, Адам? Къщата е била унищожена.

— Чух, че е изгоряла — отвърна Адам. — Много преди да се родим.

— Не, не е било толкова отдавна — намеси се Мелани. — Било е преди шестнайсет-седемнайсет години… Така съм чувала. Преди това е била празна от векове. Буквално.

— Колко по-точно? — попита Каси, малко прекалено високо. Поради някаква причина пръстите й стискаха силно парчето хематит в джоба й.

Членовете на сборището обърнаха блесналите си от лунната светлина очи към нея.

— Преди около три века — отвърна Мелани. — Това е била къщата на Черния Джон. Никой не е живял в нея след смъртта му през 1696 година.

Хематитът в дланта на Каси пламна с леден огън.

Прекалено е шантаво — каза Лоръл и потръпна. — Но какво ни говори това? — подкани ги Дебора.

— Просто още една следа към Черния Джон — отвърна Адам. — Нищо друго.

— Пак попаднахме в задънена улица като на гробището — каза Фей. Тя изглеждаше доволна.

Каси имаше чувството, че грешат, но не можеше да обясни защо и продължи да мълчи. Нещо друго я тревожеше. Тревожеше я ужасно. Парчето хематит беше натежало, сякаш държеше неутронна звезда в джоба си… То беше от руините на къщата на Черния Джон. Може би дори е било негово. Което означаваше, че трябва да каже на Диана за него.