Л. Смит - Пленница

Не беше като халцедоновата роза — тя не й беше вдъхнала усещане за топлина и спокойствие, но й бе напомнила за Адам и синьо-сивите му очи. Сега розата беше у Диана и Адам беше неин.

Каси също вече си имаше камък и той й носеше странно успокоение, което сякаш се простираше до сърцето й. „За желязна сила“ , каза си тя отново. Това й харесваше.

— Така смята Каси. Според нея всички смъртни случаи, дори смъртта на Кори, са свързани с черепа и с наказанията, които пуританите са налагали на вещиците — обясняваше Диана. Тя огледа кръга от лица. — Сега ние трябва да се погрижим за този проблем.

Каси гледаше Фей. Искаше да види израза на присвитите й златисти очи, докато Диана обясняваше как тъмната енергия, избягала по време на церемонията, беше убила Джефри. Разбира се, когато Диана стигна до тази част, Фей стрелна с поглед Каси, но в него нямаше нито съжаление, нито вина. Изражението й беше заговорническо. „Знаем само ти и аз“ казваше то. — Аз нищо няма да кажа, ако и ти си мълчиш.

„Не съм толкова глупава“ , отвърна й ядно Каси наум и Фей се усмихна.

Беше неделя вечерта и отново се бяха събрали на плажа. Диана не беше успяла да намери в своята Книга на сенките какво трябва да се прави с лоши предмети като черепа и искаше помощ от останалите.

Беше първото събиране на кръга от три седмици — от деня, в който беше намерено тялото на господин Фогъл. Каси огледа лицата над дебелите якета и пуловери. Дори жителите на Нова Англия трябваше да се обличат топло в това време. Каси се зачуди какво ли си мислеше всеки един от тях.

Мелани беше сериозна и замислена както винаги; тя сякаш нито приемаше, нито отхвърляше теорията на Каси, но пък нямаше нищо против да я проучи. Лорън изглеждаше отвратена. Сюзан разглеждаше шева на ръкавиците си. Дебора се мръщеше, тя не искаше да се откаже от идеята си, че външни хора са убили Кори, Ник… е, кой можеше да каже какво мисли Ник? Шон гризеше ноктите си.

Братята Хендерсън бяха развълнувани. За един ужасен миг Каси си помисли, че ще се обърнат срещу Адам и ще обвинят него за смъртта на Кори. Тогава обаче Дъг се обади:

— Защо още стоим тук и говорим? Дайте ми черепа и аз ще се погрижа за него — каза той и оголи зъби.

— Да… Дайте го на Дъг — съгласи се Шон.

— Той не може да бъде унищожен, Дъг — обясни Мелани търпеливо.

— Така ли? — попита Крис. — С малко експлозив…

— Няма да стане. Кристалните черепи не могат да бъдат унищожени — повтори Мелани. — Така е записано във всички стари предания. Дори няма да го одраскаш.

— А няма безопасно място, където да го скрием — вмъкна Диана. — По-добре да ви кажа. Зарових го на едно място и вчера направих заклинание, за да разбера дали някой го е пипал. Важно е черепът да остане заровен.

Каси усети как стомахът й се обърна. Диана огледа насъбралите се и спря поглед на Дебора, Фей и братята Хендерсън. „Никога няма да й хрумне да погледне към мен“ помисли си Каси и от това й стана още по-лошо.

— Не може ли да го върнем на острова? — попита изненадващо Сюзан и показа, че все пак слуша.

Отговори й Адам. Досега той седеше мълчаливо, а красивото му, обикновено ведро лице, беше нетипично мрачно.

Не, защото островът не може повече да го пази — обясни той. — Не и след като го изрових.

— Същото е като онези прокълнати египетски гробници — каза Лоръл. — Влезеш ли веднъж, не можеш да поправиш стореното.

Устната на Адам потрепна.

— Да. А ние не сме достатъчно силни да направим ново заклинание за защита. Този череп е лош — обърна се той към всички. — Толкова лош, че и да го държим заровен в пясъка, това само ще отложи активирането му. Няма начин да го пречистим… — той погледна Лоръл. — И не можем да го унищожим — премести погледа си към Дъг и Крис. — Няма как да го скрием на безопасно място — извърна се към Сюзан.

— Тогава какво ще правим? — попита Дебора.

— Какво ще правим? — повтори Шон като ехо.

— Ами просто да забравим за него — предложи Фей с ленива усмивка. Адам я стрелна мрачно с очи. Диана се намеси.

— На Адам му хрумна пак да потърсим с махало тъмната енергия и да видим дали няма нови следи — рече тя и се обърна към Каси. — Ти какво мислиш?

Каси заби нокти в дланите си. Ако проследяха тъмната енергия, тя щеше да ги отведе право в къщата на Фей — там, откъдето беше избягала последния път… Фей я гледаше с остър поглед, очаквайки тя да наложи вето над тази идея. На Каси обаче й хрумна нещо.

— Според мен трябва да го направим — отвърна тя равно.