Л. Смит - Пленница

— Какво има вътре? — попита тя, надниквайки в чашата си.

— Това-онова. Много е… стимулиращо, нали?

— Ммм. — Каси отпи отново.

— А сега — усмихна се Фей — да поиграем на „Доставчика на пици“.

Настъпи мълчание и Каси попита:

— Доставчика на пици?

— Доставчика на пици — повтори Сюзан и се разкикоти.

— Или „Да накараме момчетата да се държат като глупаци“ — обясни Дебора с дива усмивка. Сигурно щеше да продължи, но Фей я прекъсна.

— Нека не казваме всичко на Каси. Да й покажем — рече тя. — Къде е телефонът? — Дебора й подаде безжичен телефон.

Сюзан извади телефонен указател и след няколко секунди ровене издиктува един номер.

Фей го набра.

— Ало? — каза тя любезно. — Искам да поръчам голяма пица с чушки, маслини и гъби — после остави адреса и телефона си. — Точно така, Ню Салем — потвърди тя. — След колко време? Добре, благодаря. Довиждане, Тя затвори, погледна Сюзан и каза:

— Следващият.

После за изненада на Каси поръча отново.

И така още шест пъти.

Фей беше поръчала седем еднакви, големи пици. Каси се почувства леко замаяна от ароматните треви и се зачуди колко ли души смяташе да храни Фей.

— Кой ще идва? Целия църковен хор на мормоните? — прошепна тя на Сюзан, която се усмихна и трапчинките й се появиха.

— Не, надявам се. Не си падаме по хористи.

— Достатъчно — отсече Фей. — Само почакай, Каси, и ще видиш.

Когато на вратата се позвъни, Фей, Сюзан и Дебора излязоха във фоайето и погледнаха през прозореца. Каси ги последва и също надникна. На верандата стоеше младо момче с мазна картонена кутия в ръце.

— Хмм — каза Фей. — Не е зле. Не е страхотно, но не е и зле.

— На мен ми харесва — промълви Сюзан. — Вижте какви рамене. Да го пуснем вътре.

Каси ги последва в коридора.

— Здравей — каза Фей, когато отвори вратата. — Имаш ли нещо против да влезеш и да я сложиш там? Забравих чантата си в другата стая. — Каси гледаше с ококорени очи как придружиха момчето до уютната, силно ароматизирана стая. Забеляза как той примигна и на лицето му се изписа изумление.

Дебора взе пицата от ръцете му.

— Знаеш ли — каза Фей и задъвка химикалката, с която уж щеше да подпише чека, — изглеждаш уморен. Защо не седнеш? Жаден ли си?

Сюзан вече му наливаше от бистрата рубинена течност. Подаде му чашата с усмивка. Доставчикът смаяно облиза устни.

Каси го разбираше прекрасно. Според нея на този свят нямаше мъж, който би могъл да устои на светлата коса с ягодов оттенък на Сюзан, на дълбокото й деколте и на грацията, с която държеше кристалната чаша. Сюзан се наведе още малко напред, за да му подаде чашата и той я пое.

— Казвам се Сюзан — рече тя и потъна в мекото кресло до него. — А ти?

Дебора и Фей си размениха красноречиви погледи.

— Ще преместя колата му — прошепна Дебора и излезе.

Малко след като се върна, на вратата се позвъни отново.

— Гадост — каза Дебора, когато отново погледнаха през прозореца. Доставчикът беше кльощав и имаше тънка коса и акне.

Фей вече беше на входната врата.

— Пица? Не сме поръчвали пица. Не ме е грижа на кого ще се обадиш, не я искаме. — И тя затвори вратата в лицето му.

Момчето се помота няколко минути пред къщата и си тръгна.

Докато единия пикап за доставка на пици тръгваше, пристигна друг. Високо русо момче с картонена кутия в ръце се приближи до вратата, гледайки назад към отдалечаващата се кола на конкурентна фирма.

— Ето това вече е друго — отбеляза Фей.

Когато въведоха русокосия в стаята, Сюзан и мускулестият доставчик вече бяха един върху друг на канапето. Те се поизправиха, но момчето все още изглеждаше замаяно. Фей наля на новия питие.

През следващия един час звънецът прозвуча още четири пъти и поканиха още двама доставчици. Сюзан разделяше вниманието си между мускулестия доставчик и един друг нов с високи скули, който твърдеше, че у него има индианска кръв. Последното момче изглеждаше по-младо от другите, имаше светло кафяви очи и седна притеснено до Каси.

— Това е странно — каза той, оглеждайки стаята и отпивайки от чашата си. — Толкова е странно… Не знам какво правя. Имам доставки… — после се вгледа в нея и добави — Леле, красива си.

„Леле? — помисли си Каси. — Боже господи! Ами сега! “

— Благодаря — отвърна тихо и се огледа за помощ.

Никой не и обръщаше внимание. Фей гледаше чувствено русото момче и прокарваше пръста си с дълъг червен нокът по ръката му. Сюзан се беше излегнала на канапето с по един обожател от всяка страна. Дебора седеше на облегалката на един фотьойл с присвити, изразяващи презрение очи.