Л. Смит - Пленница

Сърцето на Каси подскочи. Сънят изплува пред очите й. Тя изпадна в паника и сякаш очакваше Фей да заговори приглушено за рози и мрак.

Гласът на Фей обаче беше съвсем нормален.

— Събота е Каси. Имаш ли планове за довечера?

— Ъъм… Не. Но…

— Защото с Дебора и Сюзан ще се събираме. Решихме, че и ти може да дойдеш.

— Фей… Мислех, че си ми сърдита.

Фей се засмя.

— Малко се ядосах, да. Това обаче е минало. Гордея се с успеха ти сред момчетата. А и ти се убеди какво може една вещица, нали?

Каси не й обърна внимание. Изведнъж една мисъл мина през главата й.

— Фей, ако смяташ пак да използваш черепа, забрави. Знаеш ли колко е опасно? — И тя започна да разказва какво беше открила в Тъмницата на вещиците, но Фей я прекъсна.

— О, на кого му пука за черепи? — каза тя. — Правим купон. Ще те чакаме към осем, става ли? Ще дойдеш, нали Каси? Защото може да има… неприятни последствия, ако не се появиш. Чао!

„Дебора и Сюзан ще бъдат там — каза си Каси, докато вървеше към къщата на Фей същата вечер. — Те няма да позволят на Фей да ме убие. “ Тази мисъл я поуспокои донякъде.

А когато отвори вратата, Фей изглеждаше по-малко зла от обикновено. Златистите й очи блестяха пакостливо, а усмивката й беше закачлива.

— Влизай, Каси. Всички вече са тук — каза тя.

Каси дочу музика, докато вървяха към една стая на първия етаж. Помещението беше обзаведено в същия пищен и разточителен стил като останалата част на къщата. Звукът от огромен телевизор се смесваше с някаква песен на Мадона, гърмяща от великолепна стерео уредба. Сред цялата тази техника имаше десетки свещи в най-различни свещници, които изобщо не подхождаха на стаята.

— Изгасете всичко — нареди Фей. Сюзан се намръщи и взе дистанционното на стереото, а Дебора изключи звука на телевизора. Очевидно Фей беше простила и на тях. — Така — каза тя и се усмихна лукаво на Каси. Сега ще ти обясня. Домашният ни помощник има почивен ден, а майка ми е на легло…

— Както обикновено — прекъсна я Дебора. — Майка й прекарва деветдесет и пет процента от живота си в леглото. Нерви.

Фей изви вежди и изтъкна:

— Да. Е, това е много удобно, нали? Особено в подобни случаи. — После се обърна към Каси и продължи: — Ще си направим купон с пица. Ще помогнеш да приготвим всичко, нали?

На Каси и прималя от облекчение. Купон с пица. А тя си беше представяла… О, всякакви странни неща.

— Ще ви помогна — отвърна тя.

— Да започваме тогава. Сюзан ще ти покаже какво да правиш.

Каси изпълни съветите на Сюзан. Запалиха червените и розовите свещи и накладоха малък, пращящ огън в камината. Запалиха и благовония, които Сюзан сама беше приготвила — корен от джинджифил, кардамон и нероли 3 3 Нероли е ароматно етерично масло, добито от благоуханните цветове на портокаловите дървета. — Бел.ред. . Ароматът беше тежък, но много приятен.

Междувременно Фей постави кристали из цялата стая. Каси ги позна — гранати и халцедони, огнени опали и розови турмалини. Сюзан също носеше огърлица от халцедони в тон с ягодовия оттенък на косата й, а Фей имаше по себе си дори повече звездни рубини от обикновено.

Дебора угаси лампите и отиде да включи уредбата. Досега Каси не беше чувала такава музика. Ниски, пулсиращи тонове звучаха в някакъв първичен ритъм и той сякаш се просмука в кръвта й. Отначало музиката звучеше тихо, но неусетно стана все по-силна.

— Добре — каза Фей, изправи се и огледа стаята. — Изглежда супер. Ще донеса нещо за пиене.

Каси също хвърли поглед наоколо. Топлина. Стаята излъчваше топлина и уют, особено на фона на мразовитото октомврийско време навън. Свещите и огънят хвърляха розови отблясъци, а тихият постоянен ритъм изпълваше въздуха. Ароматът беше тежък, опияняващ и някак чувствен; из стаята леко се виеше пушек.

„Сякаш пушим опиум“ помисли си Каси, едновременно очарована и ужасена. Точно тогава Фей се върна със сребърен поднос в ръцете.

Каси се ококори. Доколкото познаваше Дебора, беше очаквала кутийки със сода или някакво друго безалкохолно. Трябваше обаче да се досети, че Фей нямаше да се задоволи с нещо толкова обикновено. На подноса имаше кристална гарафа и осем малки чаши. Гарафата беше наполовина пълна с някаква прозрачна рубинена течност.

— Седни — каза Фей и напълни четири чаши. После, като видя несигурния поглед на Каси, се усмихна. — Това не е алкохол. Опитай и ще видиш. О, хайде!

Каси отпи внимателно. Имаше мек, леко сладък вкус и по тялото й се разля топлина.