Л. Смит - Пленница

— … до края на септември били обесени още осемнадесет души. Последните думи на Сара Гуд…

„Осемнайсет. Много люлеещи се крака. Боже, зле ми е“ помисли си Каси.

— … а деветнайсетата жертва е била премазана до смърт. Премазването е било форма на мъчение, прилагано от пуританите, при което върху гърдите на жертвата слагали дъска и отгоре трупали все по-тежки и по-тежки камъни…

„Ох. Вече наистина ми е лошо. Как ли се чувства човек, докато трупат камъни отгоре му и чака да умре? Сигурно никога няма да разбера, такива неща вече не се случват днес. Освен ако не те затрупа лавина от камъни или нещо такова…“

Каси се стресна и се изправи. Паяжините в ума й бяха разкъсани сякаш от порив леден вятър.

Скално свлачище. Лавина. Господин Фогъл, директорът на гимназията, беше разбрал какво е да те затрупат с камъни.

Фатално съвпадение. Нямаше какво друго да бъде. Но…

„О, господи“ , помисли си Каси внезапно.

Имаше чувството, че през тялото й премина електричество. Мислите й се мятаха хаотично.

„Скално свлачище. Премазан до смърт. Почти същото беше. И обесването. Вещиците са били обесени… като Джефри Лавджой. О, боже! О, боже! Трябваше да има някаква връзка.“

— … не се знае колко души са починали в тъмницата. Като се има предвид какви са били условията там, бързото прекършване на врата е било проява на милост. Обиколката ще ни отведе…

„Счупен врат. Счупен врат.“

Вратът на Кори беше счупен.

На Каси й се струваше, че ще припадне.

Гласовете се приближаваха. Каси не можеше да помръдне. Сякаш сиво одеяло беше обвило всичките й сетива. Крис я дърпаше за ръката.

— Хайде, Каси! Идват!

Каси дочу тих глас отгоре.

— Наредете се в редица, ще слизаме по тясно стълбище…

Крис дърпаше Каси по стълбите.

— Хей, Дъг! Помогни ми малко!

Каси положи върховно усилие.

— Трябва да вървим — обърна се тя настоятелно към Крис. Изправи се и се опита да прозвучи авторитетно. — Трябва да кажа на Диана… нещо… Веднага.

Братята се спогледаха объркано, но бяха и някак впечатлени.

— Добре — каза Крис и Каси се отпусна. Сивотата я обгърна отново.

Дъг тръгна напред. Крис я подкрепяше отзад и двамата бързо я преведоха през мрака и виещите се коридори на тъмницата. Изглежда се чувстваха сигурни в тъмнината като плъхове и я водеха уверено по тунелите към неонова табела с надпис „Изход“.

По пътя обратно на север, тиквите се блъскаха и търкаляха на задната седалка. Приличаха на отрязани глави. Каси стоеше със затворени очи и се опитваше да успокои дишането си. В никой случай не можеше да сподели с братята Хендерсън мислите си. Ако научеха за подозренията й за Кори, всичко можеше да са случи.

— Оставете ме пред дома на Диана — каза тя, когато излязоха на „Кроухейвън Роуд“. — Не… няма нужда да идвате с мен. Благодаря.

— Добре — каза Крис и спря. После подаде глава през прозореца. — Хей… Благодаря, че ме отърва от кучето — промърмори той.

— Моля — отвърна Каси безгрижно. — Заповядай пак, когато се наложи. — Когато колата потегли, тя осъзна, че така и не я попитаха за какво иска да говори с Диана. Може би бяха свикнали самите те да правят необясними неща и подобно поведение у другите хора не ги учудваше.

Господин Мийд отвори вратата и Каси се сети, че след като баща й се беше прибрал от офиса, сигурно вече беше доста късно. Той извика Диана, докато Каси се качваше по стълбите.

— Каси! — възкликна Диана и скочи, когато видя лицето й. — Какво има?

Адам седеше на леглото. Той също стана притеснено.

— Знам, че е късно… Съжалявам… Но трябва да поговорим. Бях в Тъмницата на вещиците…

— Била си къде? Ето, вземи, ръцете ти са ледени. Започни отначало. По-бавно — каза Диана, накара я да седне и я уви с един пуловер.

Бавно, на места със запъване, Каси им разказа всичко — как Крис и Дъг я бяха взели с колата и я бяха завели в Салем. Изпусна случката в градината с тиквите, но им разказа за Тъмницата на вещиците и как, слушайки лекцията, изведнъж беше видяла връзката. Премазване — скално свлачище, обесване — счупени вратове.

— Но какво значи това? — попита Диана, когато Каси спря да разказва.

— Не знам точно — призна Каси. — Но сякаш има връзка между трите смъртни случая и начините, по които пуританите са наказвали вещиците.

— Тъмната енергия е връзката — промълви Адам. — Черепът е бил използван от първото сборище по времето на съдебните процеси.

— Но това няма връзка с Кори — изтъкна Диана. — Активирахме черепа едва след смъртта на Кори.