Л. Смит - Пленница

— Не убивай кучето! Може да му хвърлим това — рече Каси в пристъп на вдъхновение.

Грабна торбата от Дънкин Донатс, в която имаше няколко стари понички. Дъг още търсеше пистолета, когато тя изтича до оградата.

— Ето, кученце. Добро куче — говореше Каси. Кучето изръмжа.

Крис продължаваше да хленчи, а мъжът все още крещеше.

— Добро куче — повтори отчаяно Каси на добермана. — Добро момче. Ето, виж, тук има понички. Искаш ли поничка? — и после, изненадана от самата себе си, извика; — Ела тук! Веднага!

Същевременно тя направи… И тя не знаеше какво. Направи… нещо… със съзнанието си. Усети как от нея се изля гореща вълна и удари кучето. То пусна крака на Крис и задните му крака се огънаха. С корем почти прилепнал до земята, то се замъкна до оградата и легна там.

Каси се почувства висока и страховита.

— Добро куче — каза тя и хвърли торбата с поничките през оградата. Крис се преметна от другата страна и почти падна на главата си. Кучето лежеше и скимтеше жаловито, но не обърна внимание на поничките.

— Да вървим — изкрещя Крис. — Хайде, Дъг! Няма нужда да убиваме никого.

Той и Каси подхванаха протестиращия Дъг, замъкнаха го в джипа и Крис подкара колата. Продавачът на тикви ги подгони с пушка в ръка, но се отказа от преследването, когато излязоха на пътя.

— Ох — каза Крис, разтърсвайки крака си. От движението джипът се залюля на пътя.

Дъг си мърмореше нещо под нос.

Каси се облегна назад и въздъхна.

— Така — рече весело Крис, — да вървим в Тъмницата на вещиците.

Отвън салемският музей „Тъмницата на вещицата“ приличаше на обикновена къща. Крис и Дъг изглежда познаваха добре сградата и Каси ги последва, когато влязоха през задния вход.

През една врата Каси видя нещо като малка сцена.

— Тук се провеждат процеси срещу вещиците — обясни Крис. — Изнасят представление за туристите. После ги водят ето там.

Тясна стълба се губеше в тъмнината.

— Защо? — попита Каси.

— Долу има килии и правят обиколка. Ние се крием в ъглите, изскачаме и крещим, когато приближат. Някои буквално получават сърдечен удар — каза Дъг с дива усмивка.

Каси сама се убеди, че това бе възможно. Докато слизаха по стълбата, ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Удари я миризма на влага и мухъл, беше много студено.

Тесен коридор се простираше напред в тъмнината. На равно разстояние една от друга светеха малки лампи. От двете страни на коридора се редяха тесни килии. Мястото й вдъхваше някакво тежко мрачно чувство.

„Като котелното“ , помисли си Каси. Краката й спряха да се движат.

— Хайде, какво има? — прошепна Дъг и се обърна. Тя едва го виждаше.

Крис се върна до основата на стълбището и я погледна.

— Не е нужно да слизаме веднага — каза той. — Можем да изчакаме тук, докато започнат да слизат.

Каси кимна с благодарност. Достатъчно зле се чувстваше и без да слиза в този ужасен коридор. Не искаше да ходи там, докато не станеше абсолютно наложително.

— Или… — рече Крис, очевидно обзет от някакво чудовищно хрумване. — Или… можем просто да си тръгнем, знаеш.

— Да си тръгнем? Защо? — попита Дъг, дотичвайки обратно.

— Защото… — втренчи се Крис в него. — Защото… аз казвам така.

— Ти? На кого му пука ти какво казваш? — изсъска му Дик и двамата започнаха да се борят.

„Те изобщо не са страшни“ помисли си Каси замаяно. Приличаха на изгубените момчета от „Питър Пан“. Бяха странни, но някак очарователни.

— Няма проблеми — каза тя, за да спрат да се бият. — Може да останем. Ще поседна на стълбите.

И двамата бяха останали без дъх и също седнаха. Крис масажираше пръста на крака си.

Каси се облегна на стената и затвори очи. От горе дочу гласове. Някой разказваше за съдебните процеси срещу вещиците в Салем, но до нея достигаха само откъслечни части от лекцията. Чувстваше се изтощена от всичко, което се беше случило днес, а в това кошмарно място и се повдигаше и й се виеше свят. Сякаш мозъкът и беше обвит в паяжина.

Един женски глас каза:

— … кралският губернатор сър Уилям Фирс създал специален съд за тези процеси. По това време много жени били обвинени във вещерство…

„Толкова набедени вещици“ помисли си замаяно Каси, едва долавяйки думите. Ако жената само знаеше, че истински вещици се криеха в тъмницата.

— … на десети юни били екзекутирани първите осъдени вещици. Бриджит Бишъп е увиснала на въжето на Хълма на бесилките край Салем…

„Горката Бриджит Бишъп“ помисли си Каси. Изведнъж си представи люлеещите се крака на Джефри и й се повдигна. „Вероятно краката на Бриджит също се са люлеели, когато са я обесили.“