Л. Смит - Пленница

Идеята беше глупава от самото начало. Сюзан беше права, Ник беше игуана. Нямаше нормални човешки емоции. Така или иначе Каси не вярваше, че би приел да отиде с нея на танците. Просто мислеше, че нямаше да има нищо против — онази нощ, в котелното, се беше държал много мило. Сега обаче беше показал истинската си същност. Беше доволна, че не го бе поканила, преди да изпусне топката… щеше да се почувства още по-неловко.

Дори и сега обаче чувстваше стягане и топлина в гърдите си и очите й пареха. Внимаваше да държи главата си изправена, докато минаваше покрай къщата на Мелани, а после и покрай къщата на Лоръл. Не искаше да ги вижда.

Слънцето току-що беше залязло и всички цветове бяха започнали да избледняват. „Напоследък се мръква рано“ помисли си тя. Точно тогава шум от двигател привлече вниманието й.

Беше черно сузуки „Самурай“, на табелата за регистрационния номер пишеше „FLIP МЕ“ 2 2 Удари ме (англ.). — Бел.прев. . В колата бяха братята Хендерсън и Дъг караше прекалено бързо. Когато я забелязаха, спряха, подадоха глави от прозорците и започнаха да крещят един през друг:

— Хей, какво прави такова добро момиче в такъв квартал?

— Искаш ли да купонясваме Каси?

— Хайде, скъпа, ще ти покажем какво значи забавление!

Те само я дразнеха, но нещо накара Каси да погледне Дъг в синьо-зелените очи и да каже нахакано:

— Защо пък не.

Те се втренчиха в нея объркани. После Крис избухна в смях.

— Супер. Качвай се — каза той и отвори вратата на задната седалка.

— Чакай малко — започна Дъг и се намръщи, но Каси вече се качваше. Крис й помогна. Тя нямаше представа какво я беше прихванало. Чувстваше се обаче щура и безотговорна, а това беше най-подходящото поведение в компанията на братята Хендерсън.

— Къде ще ходим? — попита тя, когато тръгнаха. Крис и Дъг се спогледаха предпазливо.

— Трябва да купим тикви за Хелоуин — отвърна Крис.

— Тикви?

— Е, всъщност няма да ги купуваме — промърмори Крис.

Поради някаква причина на Каси това й се стори ужасно забавно. Тя се разсмя. Крис се усмихна.

— Отиваме до Салем — обясни той. — Там са най-хубавите градини за набези. Ако приключим рано, може да се скрием в Тъмницата на вещиците и да плашим туристите.

„Кулата на вещицата“ , помисли си Каси, но на глас каза само:

— Добре.

Подът на джипа беше осеян с бутилки, парчета тръби, парцали, пликове от Дънкин Донатс, ленти от аудиокасети и порно списания.

— Така. Сега тихо — каза Дъг. — Ще пообиколим малко. — Той загаси фаровете и двигателя и продължи по инерция.

Градината беше огромно оградено пространство, пълно с тикви; някои бяха струпани на купчина, други бяха пръснати по земята. Дъг спря сузукито зад една голяма камара, близо до навеса, където се плащаха тиквите. Вече беше съвсем тъмно, а светлината от навеса не стигаше до тях.

— През оградата — рече Дъг само с устни и се обърна към Каси. — Ти стой тук. — Тя остана доволна, че не поискаха да се прехвърли заедно с тях през оградата, защото в горната й част имаше бодлива тел. Крис хвърли якето си върху телта и момчетата прескочиха.

После спокойно започнаха да изнасят тикви. Крис ги подаваше на Дъг, който стоеше до купчината, а Дъг ги прехвърляше на Каси от другата страна на оградата. С жест й обясни да ги слага на задната седалка на джипа.

„Какво ще правят с толкова тикви, за бога“ зачуди се Каси замаяно, докато се клатушкаше напред-назад с тикви в ръцете. Можеше ли да се направи бомба от тиква?

— Добре. Достатъчно — изсъска Дъг най-накрая и прескочи оградата. Крис също понечи да го направи, но точно тогава се чу див лай и се появи голям черен доберман с жилави крака.

— Помощ! — изкрещя Крис. Кучето го беше докопало, преди да успее да се прехвърли. Доберманът беше захапал ботуша му и го ръфаше яростно, ръмжейки.

От навеса изхвърча мъж, започна да крещи и да размахва юмруци.

— Помощ! Помощ! — викаше Крис. После се разкикоти глуповато и изскимтя — О! Събува ми ботуша! О! Помощ!

Странните дръпнати очи на Дъг блестяха диво, когато се спусна към джипа.

— Трябва да убием кучето — каза той задъхано. — Къде ми е пистолетът?

— Дръж го, Макс! Дръж го, докато намеря пушката — крещеше мъжът.

— О! Дъвче крака ми! Боли ме, човече! — изскимтя Крис.

— Не го убивай — замоли се Каси отчаяно и хвана Дъг за ръката.

Само това оставаше — двамата с мъжа от навеса да започнат да стрелят един срещу друг. Дъг продължи да рови из боклуците по пода на джипа.