Л. Смит - Пленница

На следващия камък имаше две имена: Дейвид Куинси, 1955–1976 и Мелиса Б. Куинси 1955–1976 . Родителите на Лоръл, помисли си Каси. Боже, сигурно беше ужасно да загубиш и двамата си родители. Лоръл обаче не беше единственото дете на „Кроухейвън Роуд“ без родители. Точно до надгробната плоча на семейство Куинси имаше още една: Никълъс Армстронг, 1951–1976; Шарън Армстронг 1953–1976. Майката и бащата на Ник.

Те трябваше да са.

Когато видя третия надгробен камък, косъмчетата на ръцете и настръхнаха.

Линда Уитиър , прочете тя. Родена през 1954 година, починала през 1976 година. Майката на Сюзан.

Починала през 1976 година.

Каси рязко се обърна към надгробната плоча на семейство Армстронг. Беше права — и двамата родители на Ник бяха починали през 1976 година. И семейство Куинси… Тя тръгна по-бързо. Да. Отново 1976 година. И Ив Далъни: починала през 1976 година.

Тръпка премина по гръбнака на Каси и тя почти побягна към надгробните плочи от другата страна на могилата. Мери Мийд. Майката на Диана. Починала през 1976 година. Маршъл Глейзър и София Бърк Глейзър. Родителите на Мелани. Починали през 1976 година. Грант Чембърлейн. Бащата на Фей. Починал през 1976 година. Ейдриан и Елизабет Конант. Родителите на Адам. Починали през 1976 година.

„Хиляда деветстотин седемдесет и шеста година. Хиляда деветстотин седемдесет и шеста година!“ Стомахът на Каси се сви от ужас и косите на тила й настръхнаха.

Какво се беше случило в Ню Салем през 1976 година, за бога?

Имало е ураган — отговори Диана.

Беше понеделник и Диана отново беше на училище. Още подсмърчаше, но иначе беше добре. Бяха в междучасието преди часа по американска история — едва тогава пред Каси се откри възможност да говори с Диана насаме. Не искаше да повдига въпроса пред другите.

— Ураган? — повтори тя.

Диана кимна.

— Тук често се случва. Онази година се извил без предупреждение и мостът към сушата бил наводнен. Много хора останали като в капан на острова и мнозина загинали.

— Много съжалявам — отвърна Каси. „Ето, видя ли? Все пак има съвсем логично обяснение“ мислеше си тя. Как може да е толкова глупава и да й хрумне подобна идиотска идея? Едно природно бедствие обясняваше всичко. А когато предишната нощ Каси беше попитала баба си за могилата на гробището, старата жена я беше погледнала, беше примигнала и накрая беше попитала: „Има могила на старото гробище? Ако има, сигурно е бункер за муниции, останал от някоя война“. Отново логично обяснение.

Лоръл и Мелани влязоха и заеха местата си пред Каси и Диана. Каси си пое дълбоко въздух.

— Мелани, вчера ходих на гробището да търся кристала… но не го намерих. Съжалявам. Май е загубен завинаги — каза тя.

Сивите очи на Мелани бяха замислени и сериозни.

— Каси, още онази нощ ти казах, че няма значение. Иска ми се само ти, Адам, Ник и Дебора да не бяхте хукнали без нас. Било е опасно.

— Знам — отвърна Каси тихо. — Тогава обаче не ни се струваше опасно… или поне нямах време да се замисля колко опасно е в действителност. Исках само да открия какво е убило Джефри. — Тя видя Мелани и Диана да се споглеждат. Мелани беше изненадана, Диана — по-скоро доволна.

Каси се почувства неловко.

— Адам каза ли ти какво говорихме на гробището? — обърна се тя към Диана. — За Фей и Сали?

Диана стана сериозна.

— Да, но това е абсурдно, знаеш. Сали никога не би направила такова нещо, а колкото до Фей… Е, на моменти може да има труден характер, но определено не е способна на убийство.

Каси отвори уста и осъзна, че гледа Мелани, чиито сиви очи изразяваха категорично несъгласие. Тя бързо погледна Диана и добави:

— Да, сигурно си права. — Но не мислеше така. Мелани беше права. Диана беше прекалено доверчива, прекалено наивна. Никой не знаеше по-добре от Каси на какво бе способна Фей.

Госпожа Ланинг започна урока. Лоръл и Мелани се обърнаха, а Каси отвори учебника си и се опита да се съсредоточи.

Цялата седмица беше някак странна. Смъртта на Джефри се беше отразила на всички ученици, дори на външните. Този инцидент беше по-различен от другите. Кори беше член на клуба , или поне до голяма степен, а директорът не беше много популярен. Но Джефри беше футболна звезда, един от тях, момче, което почти всички харесваха и на което се възхищаваха. Смъртта му разстрои хората по различен начин.

В началото слуховете плъзнаха съвсем тихо, но в сряда Сали вече открито заявяваше, че Фей и членовете на клуба са убили Джефри. Появи се напрежение между клуба и останалите ученици. Само Диана сякаш не забелязваше нищо и беше шокирана, когато Мелани и каза, че едва ли ще са добре дошли на погребението на Джефри.