Л. Смит - Пленница

— Какво?

— Трябва да го уловим някак. Има ли заклинание…

— Долу! — извика Дебора.

Каси се хвърли на земята. Сянката изведнъж беше станала двойно по-голяма, беше заприличала на побесняла котка и се беше хвърлила към тях. Право към тях. Каси усети как прелетя над главата й — беше по-студена от лед и по-черна от нощното небе.

И после изчезна.

Дебора и Каси седнаха и се спогледаха.

Адам и Ник дойдоха тичешком.

— Добре ли сте? — попита Адам.

— Да — отговори разтреперано Каси.

— Вие двете какво правехте? — зачуди се Ник и ги огледа невярващо. Дори и Адам попита:

— Как прескочихте оградата?

Дебора го погледна презрително.

— Момичетата могат да се катерят — отвърна тя. Двете се изправиха и започнаха да изтупват дрехите си, разменяйки си съзаклятнически погледи.

— Няма я — изтъкна Адам и мъдро смени темата за оградите. — Поне знаем как изглежда.

Ник се подсмихна подигравателно:

— Кое как изглежда?

— Още ли твърдиш, че нищо не си видял? — попита нетърпеливо Дебора. — Беше тук. Хвърли се към мен и Каси.

— Видях нещо… но какво ви кара да мислите, че е била така наречената „тъмна енергия“?

— Ние вървяхме по следите й — отвърна Адам.

— Откъде знаем по чии следи вървяхме? — озъби му се Ник. — Имаше нещо на мястото, където беше убит Лавджой, това е. Може да е била „тъмната енергия“… Или някакъв вид градински дух.

— Дух? — учуди се Каси.

— Разбира се. Ако вярваш в духове. Някои обичат да се навъртат на местата, където са били извършени убийства.

Дебора добави разпалено:

— Да, като Ридаещата жена от Бевърли. Тя е облечена в черно и се появява, когато някой скоро ще умре от насилствена смърт.

— Или корабът фантом в Кенибанк. Исидор. Той идва и ти показва ковчега ти, ако ще умреш в морето — каза замислено Адам.

Каси се обърка. Беше решила, че преследват тъмната енергия… но нима можеха да бъдат сигурни?

— Накрая се озовахме в гробището — заключи бавно тя. — Нормално място за един дух. Ако не тъмната енергия е убила Джефри обаче, кой тогава? Кой би искал смъртта му?

Докато задаваше въпроса, сама се досети за отговора. В съзнанието си ясно видя Джефри между двете момичета — едното високо, тъмнокосо и отчайващо красиво; другото дребно и жилаво, с рижа коса и предизвикателно изражение.

— Фей или Сали — прошепна тя. — И двете го ревнуваха тази вечер. Но… но, дори да са били дотолкова бесни, че да им се прииска да го убият, не биха могли да го направят. Джефри беше спортист.

— Вещица може да го направи — изтъкна Дебора. — Фей може да го накара да се самоубие.

— А Сали има приятели във футболния отбор — добави сухо Ник. — Така я избраха за Кралица на красотата. Ако първо са го удушили и после са го вдигнали…

Адам изглеждаше разстроен от този хладнокръвен разговор.

— Не е възможно да вярвате в това.

— Хей, и двете бяха отблъснати от него — изтъкна Ник. — Не твърдя, че някоя от тях го е направила. Просто казвам, че и двете биха могли да го убият.

— Е, няма да разберем истината, ако стоим тук — каза Каси треперейки. Якето на Адам беше паднало, когато беше прескочила оградата. — Може да се опитам да я проследя отново…

И тогава осъзна, че кристалът не е у нея.

— Няма го — рече тя. — Кристалът на Мелани. Сигурно е паднал, когато онова нещо се спусна към нас. Трябва да е някъде тук, на земята. Трябва — повтори тя.

Но го нямаше. Всички се наведоха да го търсят, а Каси прекара пръсти през рядката суха трева. Никой обаче не го намери.

Неочаквано този последен инцидент, незначителен в сравнение с всичко останало, което се беше случило тази вечер, накара Каси да се разплаче.

— Бил е в семейството на Мелани от поколения — каза тя и примигна.

— Мелани ще разбере — успокои я Адам. Той загрижено сложи ръка на рамото й, без да забравя, че не са сами. — Но повече нямаме работа тук — обърна се той към другите. — Да се връщаме в училище. Може да са открили нещо за Джефри.

Докато вървеше — обувките на Пепеляшка й убиваха ужасно, а сребристата рокля на Лоръл беше изцапана с пръст — Каси осъзна, че гледа право в кървавата луна. „Надвиснала е над Ню Салем като ангел на смъртта“ , помисли си тя.

Обичайно кръгът се събираше да празнува при пълнолуние. В деня след убийството на Джефри обаче Диана все още беше болна, Фей отказваше да разговаря с когото и да било и на никого сърце не му даваше да организира празненството.

Каси през целия ден се чувстваше нещастна. Предната нощ в училище полицията не беше открила никакви следи от убиеца на Джефри. Не можаха да кажат дали е бил удушен и после провесен, или направо обесен. Не искаха много да говорят и не им харесваше някой да ги разпитва.