Л. Смит - Пленница

Лицето на Адам стана дори още по-мрачно.

— Мислиш, че…?

— Да — отвърна тя. — Така мисля. Само ако можехме да се сме сигурни… — съзнанието й препускаше бясно. Джефри. Тялото на Джефри се люлееше като махало. „Обикновено за махало използваме чист кварц…“

Тя откопча верижката на Мелани от врата си и я вдигна, вглеждайки се в капката кварцов кристал. Озари я идея.

— Ако тъмната енергия е била тук, може би ще успеем да я проследим. — Ще разберем откъде е дошла… или къде е отишла. Ще ми помогнете ли?

Ник я погледна скептично, но Адам го изпревари:

— Разбира се, че ще ти помогнем. Това обаче е опасно, трябва да внимаваме — пръстите му стиснаха ръката й насърчително.

— Тогава… Трябва да се върнем там — рече Каси и тръгна, преди да е променила решението си, към дъното на помещението и люлеещите се крака. Ник и Адам бяха точно зад нея. Без да си позволи да разсъждава, тя вдигна кристала високо и се загледа в отблясъците, които хвърляше.

Отначало той се завъртя в кръг. После обаче започна силно да се люлее в една посока.

Каси проследи движението на кристала. „Сочи към стълбите“ , реши тя. В другата посока имаше стена.

— Трябва да излезем навън — каза Адам. — Иначе може да изгубим следата.

Каси кимна. Тя и Адам говореха бързо и напрегнато, но… спокойно. Задържаха в себе си потреса само със силата на волята си. „Помага ни усещането, че вършим нещо“ , помисли си Каси, докато изкачваха стълбите. Не можеше да си позволи да изпадне в истерия, трябваше да прочисти съзнанието си и да проследи убиеца на Джефри.

В коридора пред стаята на пазача попаднаха на Дебора и братята Хендерсън.

— Адам, братле, какво става? — попита Крис. Каси забеляза, че беше пил. — Ще слезем долу да заредим малко. Сещаш се…

— Не — отсече Адам. Той погледна Дъг, който не изглеждаше толкова пиян. — Намери Мелани — рече той — и й кажи да се обади в полицията. Джефри Лавджой е бил убит.

— Ти сериозно ли!? — възкликна Дебора. Лицето и излъчваше нещо свирепо. — Супер!

— Престани! — Каси не можа да се въздържи. — Ти не си го видяла. Ужасно е… Не се шегувай с това. Адам протегна ръка, когато Дебора тръгна към нея.

— По-добре ни помогнете, вместо да се карате. Опитваме се да проследим тъмната енергия, която го е убила.

— Тъмната енергия — повтори пренебрежително Дебора.

Каси си пое бързо въздух, но Ник я изпревари.

— И аз мисля, че това са глупости — каза спокойно той, — но ако не е била тъмната енергия, значи човек го е направил… Може би някой, който има зъб на Джефри.

Той впи очи в Дебора, която му отвърна с арогантен поглед. Стоеше там с късата си черна рокля, която всъщност приличаше повече на блуза без ръкави, отколкото на рокля и велурените си ботуши — войнствена, враждебна… и силна. За пръв път Каси забеляза татуировката на полумесец на ключицата и.

— Защо не ни помогнеш, Дебора? — попита тя. — Този кристал улови нещо… или поне така изглеждаше, преди да ви срещнем. Помогни ни да намерим следата. — После добави, вдъхновена от някакъв подсъзнателен инстинкт: — Разбира се, сигурно е опасно…

— И какво? Мислиш, че ме е страх ли? — отвърна Дебора. — Добре, ще дойда. Махайте се оттук — каза тя на братята Хендерсън.

Изненадващо Крис и Дъг се подчиниха. Може би отидоха да потърсят Мелани.

— Добре — рече Каси и отново вдигна кристала. Страхуваше се, че няма да се случи нищо, защото беше загубила концентрация. В началото кристалът просто висеше на края на верижката и съвсем леко се полюшваше. После обаче, когато и четиримата впериха поглед в него, люлеенето се засили. Каси задържа дъх и се опита да успокои ръката си. Не искаше да влияе на кристала с треперенето си.

Сега той категорично се движеше от котелното към предната част на училището.

— Право на изток — каза Адам тихо.

Държейки кристала високо с лявата си ръка, Каси тръгна по коридора, в посоката, към която сочеше махалото. Луната отвън беше почти пълна и беше високо в небето. Тя остана на запад зад гърбовете им.

— Кървава луна — промълви Адам. Каси си спомни думите на Диана, че вещиците броят годините по луната, а не по месеците. Името на този лунен период беше стряскащо подходящо, но тя не погледна отново нагоре. Беше се съсредоточила върху кристала.

Първо минаха през града покрай затворените магазини и празните сгради. В Ню Салем нищо не работеше след полунощ. После магазините се срещаха по-рядко, появиха се къщи и накрая излязоха на тесен път. С всяка крачка той ставаше все по-безлюден и скоро ги обграждаха само звуците на нощта.