Л. Смит - Пленница

Каси се усмихна, после забеляза една фигура и лицето й застина.

— Като стана въпрос за възхищение… — каза тя тихо.

Фей беше с огненочервена рокля, сексапилна и елегантна, в типичния за нея зашеметяващ стил. Косата й беше черна и лъскава и се спускаше непокорно по гърба й. Приличаше на някакво екзотично създание, случайно попаднало в училището.

Фей не видя как трите момичета я оглеждаха. Цялото й внимание беше насочено към Ник.

Каси се изненада, че Ник изобщо бе дошъл — не беше от момчетата, които ходят на танци. Той стоеше до русокосо външно момиче, което изглеждаше искрено уплашено. Каси видя как Фей си проправи път към него и постави длан с яркочервени нокти върху ръката му.

Ник погледна ръката и замръзна. После хвърли студен поглед през рамо към Фей. Хладнокръвно бутна дланта й и се наведе към дребната блондинка, която стоеше с ококорени очи. През цялото време лицето му остана студено и безизразно, както винаги.

— О-о — прошепна Лоръл. — Фей му дава още един шанс, но Ник не отстъпва.

— Сама си е виновна — отвърна Мелани. — Не остави Джефри на мира до последната минута.

— Тя и сега го тормози — каза Каси.

Джефри се беше отправил към дансинга със Сали. Изобщо не изглеждаше изтормозен — беше весел и хвърляше ослепителни усмивки във всички посоки. „Горд е, че държи ръката на Кралицата на красотата“ , помисли си Каси. „Странно, всички много бързо спират да се усмихват, щом срещнат Фей“ , хрумна й малко по-късно. Джефри се опита да отведе Сали на дансинга, но Фей беше бърза като дебнеща пантера и препречи пътя им. После тя и Сали се озоваха от двете страни на Джеф — сякаш голямо куче с лъскава козина и червеникавокафяв териер се бореха за голям кокал.

— Това е глупаво — каза Лоръл. — Фей може да има почти всеки, но иска само онези, които представляват някакво предизвикателство.

— Е, това не е наш проблем — изрече Мелани благоразумно. Тя се обърна към външното момче до нея, усмихна се и двамата заедно тръгнаха към дансинга. Лоръл изглеждаше раздразнена за миг, после се усмихна, сви рамене към Каси и дръпна кавалера си.

Каси се загледа след тях със свито сърце.

Беше успяла да забрави присъствието на Адам за няколко минути, но ето че отново бяха сами. Тя решително се огледа за нещо, което да отклони вниманието и от него. Забеляза, че Джефри вече беше сериозно загазил. Музиката беше започнала, Фей се усмихваше лениво и заплашително, а Сали беше настръхнала и гледаше с пронизващ поглед. Тримата бяха оформили идеален триъгълник, никой не помръдваше. Каси нямаше представа как Джефри щеше да се измъкне от тази ситуация.

После той направи нещо крайно неочаквано. Ококори очи. Примигна. И се втренчи в Каси, сякаш досега не беше виждал момиче. Отстъпи от Фей и Сали, внезапно забравил, че съществуват.

Каси остана поразена, объркана… но и поласкана. Поне това разреши настоящия й проблем с Адам. Обърна се, погледна Адам в очите и видя, че той разбира какво се случва, макар и да не даде никакъв знак.

Джефри протегна ръка към ней. Тя я пое и му позволи да я заведе на дансинга. Хвърли още един поглед към Адам — изражението му беше странно. Излъчваше примирение и заедно с това нещо по-тъмно, по-смущаващо.

Музиката пак беше бавна. Каси застана на прилично разстояние от Джефри и втренчи несигурен поглед в обувките му. Бяха тъмнокафяви мокасини с пискюлчета — онова на лявата обувка беше леко разрошено. Когато накрая вдига очи към лицето му, престана да се чувства неловко. Усмивката му беше поразителна и изразяваше открито възхищение.

Когато го бе видяла за пръв път, той се беше опитал да я впечатли, спомни си замаяно Каси. Сега той беше впечатлен.

Виждаше това в очите му, усещаше го от начина, по който я прегръщаше.

— Хубава двойка сме — каза той. Тя се засмя. Кой друг, ако не Джефри, ще направи комплимент на себе си, докато уж прави комплимент на нея.

— Благодаря. Дано Сали не се ядоса.

— Не за Сали се притеснявам. А за нея.

— За Фей. Знам. — Искаше и се да му даде съвет, но никой не знаеше как да се държи с Фей.

— Може би и ти имаш повод за притеснение. Какво ще каже Диана като разбере, че си дошла с Адам?

— Диана ме помоли да го придружа, защото е болна — кипна Каси. — Не исках да идвам, но…

— Хей, хей. Само се закачам. Всички знаят, че Ди и принцът са на практика женени. Но сигурно нямаше да те помоли да дойдеш с него, ако знаеше колко красива ще бъдеш.

Той само се шегуваше, но на Каси не и хареса. Огледа дансинга и видя Лоръл, която й намигна над рамото на кавалера си. Сюзан също танцуваше, притисната до мускулесто момче. Златисточервената й коса блестеше в полумрака.