Л. Смит - Пленница

— Какво е това? — попита Каси.

— Резеда, тубероза и иланг-иланг — отвърна Сюзан. — Ще те направи неустоима. Аз разбирам от тези неща.

Изведнъж тревожно чувство премина през Каси, но преди да има време да помисли, Лоръл я завъртя и махна кърпата, която бе омотала около врата й.

— Чакай. Не поглеждай, докато не обуеш и обувките… Сега! — каза Лоръл триумфално. — Погледни се!

Каси отвори очи и пое дъх. После, без да осъзнава съвсем какво прави, се приближи към голямото огледало и отражението на прекрасната непозната. Едва се въздържа да не докосне огледалото с пръсти.

Момичето в огледалото имаше нежна, светлокестенява коса, която се виеше нежно около лицето й. Кичурите й проблеснаха, когато Каси раздвижи глава, така че очевидно това беше тя… „Не е възможно“, помисли си Каси. Очите й нямаха такова замечтано, загадъчно излъчване. Кожата й не беше толкова свежа и дори и да се изчервеше, скулите и не изглеждаха така. И устните й определено не те подканваха да ги целунеш както сега.

— Имаш червило — обясни Сюзан. — Да не го размажеш.

— Май малко прекали, Сюзан — вметна Мелани.

— Роклята харесва ли ти? — попита Лоръл. — Дължината е идеална. Къса е, но в същото време изглежда някак романтично.

Момичето в огледалото — онова с нежните черти и лебедовата шия — се завъртя наляво и надясно. Роклята беше сребриста и проблясваше, сякаш беше направена от звездна светлина. Каси се почувства като принцеса. А обувките на Сюзан много приличаха на стъклени пантофки.

— О, благодаря — рече Каси и се обърна към момичетата. — Наистина… Просто не знам какво да кажа. Аз… най-накрая приличам на вещица!

Те избухнаха в смях, освен Дебора, която вдигна отвратен поглед към тавана. Каси прегърна Лоръл, а после импулсивно прегърна и Сюзан.

— Е, ти си вещица — изтъкна Сюзан. — Ще те науча да се гримираш сама, ако искаш.

Каси се засрами. Беше си мислила, че Сюзан е вятърничава, но това не беше вярно. Тя обичаше красотата и с радост споделяше знанията си с другите. Каси се усмихна на ясносините й очи и усети, че най-неочаквано е спечелила нов приятел.

— Чакайте! За малко да забравим! — каза Мелани. — Не може да отидеш на танците без нито един кристал — тя започна да рови в чантата си и после каза; — Ето, този е идеален. Бил е на прапрабаба ми. — Подаде на Каси тънка верижка, на която имаше чист кварц във формата на капка. Каси я пое внимателно и я закопча на врата си. Хареса й как кристалът падна в ямката на гърлото й. После прегърна и Мелани.

На входната врата се позвъни и някъде от къщата се чу мъжки глас:

— За бога! Сюзан, ще отвориш ли?

— Сигурно е някое от момчетата — отвърна Сюзан и изпадна в паника. — А ние не сме готови. Само ти си облечена, Каси. Върви и отвори преди татко да побеснее.

— Добър ден, господин Уитиър. Съжалявам, господин Уитиър — заекна Каси, докато бързаше надолу по стълбите. Едва пред вратата си помисли: „О, моля те, моля те, моля те, дано да е някой друг. Дано не е той. Моля те!“

Тя отвори, а на прага стоеше Адам.

Усмихваше се изкуствено, както подобава на някой, който в последната минута е бил принуден да бъде кавалер на най-добрата приятелка на гаджето си. Но усмивката му се стопи в мига, в който видя Каси.

За една дълга секунда просто я гледаше. Собствената й възторжена усмивка избледня и двамата стояха, вперили поглед един в друг.

Адам преглътна, опита се да каже нещо, но се отказа и замълча.

Каси си спомни думите на Сюзан: „Ще те направим неустоима“. О, какво беше направила?

— Да се откажем — рече тя. Гласът и прозвуча така безсилно, както когато каза на Фей за тъмната енергия. — Ще обясним на Диана, че и аз съм се разболяла.

— Не можем — отвърна той тихо и напрегнато. — Никой няма да ни повярва, а и… — той се опита отново да се усмихне. — Би било срамота да изпуснеш бала. Изглеждаш… — запъна се той — добре.

— Ти също — вметна Каси и също се насили да се усмихне. Имаше чувството, че устните й треперят.

Пое си отново дъх, но в същия този момент от втория етаж се чу глас.

— Дръж! — извика Лоръл, навеждайки се над перилата и хвърляйки на Каси малка, обшита с мъниста чантичка. — Заведи я на танците, Адам. Там ще може да се пробва с някое от свободните момчета.

От спалнята Сюзан извика:

— Не бъди алчна, Каси! Остави няколко и за нас.

— Ще се опитам да подплаша някои от кандидатите — отвърна Адам и Каси усети как полуделият й пулс малко се успокои. Те просто си казваха репликите. Все едно изнасяха пиеса. Само не трябваше да забравя каква беше собствената й роля. Изпита увереност, че Адам ще успее да се справи… Е, беше почти сигурна. Нещо в морскосините му очи я накара да потрепери.