Л. Смит - Пленница

— Не — отвърна й Каси. Замисли се за различните кристали в кутията на Фей. Беше и харесало да ги държи, но сякаш нито един от тях не беше неин , а като вещица тя трябваше да има кристал.

— Спокойно, ще го намериш — увери я Лоръл. — Един ден ще попаднеш на него и ще разбереш — тя се изправи с мащерката в ръка. — Добре, да влезем вътре и ще ти покажа как се прави отвара. Хората не трябва да си играят с билките, освен ако не знаят точно какво да правят. Ако си промениш мнението за танците, малко супа с мащерка ще ти помогне да преодолееш срамежливостта си.

Каси се огледа (напоследък го правеше постоянно) и потърси тъмната енергия с очи. После последва Лоръл.

На следващия ден в часа по американска история Диана кихна.

Госпожа Ланинг спря да говори и каза разсеяно:

— Наздраве.

Каси почти не обърна внимание на този случай. В края на часа обаче Диана отново кихна и продължи да киха. Каси я погледна. Очите й бяха почервенели и насълзени. Носът й също беше червен от търкането със сухи кърпички.

Същата вечер, вместо да отиде на футболния мач, Диана си остана в леглото. Каси не разбираше от футбол и викаше, когато и другите викаха. В някакво забутано кътче на съзнанието си тя се тревожеше да не би болестта на Диана да е свързана по някакъв начин с тъмната енергия.

— Аплодисменти — каза Лоръл и я бутна с лакът. — За Кралицата на красотата. Сали изглежда почти красива, нали?

— Сигурно — каза Каси, ръкопляскайки механично. — Лоръл, защо никоя от нас не е Кралица на красотата. Защо външен човек?

— Диана не поиска да стане — отвърна Лоръл кратно. — А Деб и другите мислят, че това е една голяма превземка. Като виждам как Джефри Лавджой гледа Сали обаче, бих казала, че Фей направи грешка. Тя каза на Джеф, че ще ходи на танците с него, но той вече беше поканил Сали. Освен това той е боец. Интересно коя от двете ще спечели.

— Ще ми разкажеш всичко — рече Каси. — Бях свидетел на последната кавга между Фей и Сали, не искам да изпусна следващата.

Нещата обаче се развиха по друг начин.

Каси беше в градината с билките, когато телефонът иззвъня. Трябваше да мине през кухнята и да влезе в новото крило на къщата, за да го вдигне.

— Ало? Каси? — каза някой толкова заглъхнало и тихо, че Каси едва я позна. — Диана е.

Страх плъзна по гръбнака на Каси. Тъмната енергия…

— О, Диана, добре ли си?

Чу се неясен смях.

— Не се паникьосвай. Не умирам. Просто имам лоша настинка.

— Звучиш ужасно.

— Знам. Чувствам се отвратително и не мога да отида на танците довечера. Затова те моля за една услуга.

Каси замръзна, интуитивно усещайки за какво става въпрос. Отвори уста и я затвори, без да каже нищо. Диана продължи:

— Джефри се обадил на Фей да й каже, че все пак ще бъде със Сали и Фей полудя. Като чула, че съм болна, се обади да каже, че ще ходи с Адам. Тя знае, че ще го накарам да отиде й без мен. И наистина е така. Не искам да изпусне бала. Аз обаче и отвърнах, че вече съм те помолила да го придружиш вместо мен.

— Защо? — изрече Каси и после се замисли. Това беше глупав въпрос…

— Защото Фей си търси гадже — обясни търпеливо Диана. — Тя харесва Адам, а и предвид настроението, в което е тази вечер, от нея може да се очаква всичко. Единственото, което не бих понесла, е тя да се вкопчи в Адам. Просто не мога.

Каси се огледа къде да седне.

— Но, Диана… Аз дори нямам рокля. Цялата съм в кал…

— Можеш да отидеш у Сюзан. Момичетата са там и ще се погрижат за теб.

— Но… — Каси затвори очи. — Диана, ти не разбираш. Не мога. Аз…

— О, Каси, знам, че искам много. Нямам обаче към кого другиго да се обърна. Ако Фей си набележи Адам…

За пръв път Каси чуваше такова отчаяние в гласа на Диана. Беше на ръба да се разплаче. Каси притисна ръка към челото си.

— Добре. Добре, ще отида. Но…

— Благодаря ти. Каси! Сега върви у Сюзан… Вече говорих с нея. Заедно с Лоръл и Мелани ще ти помогнат да се приготвиш. Аз ще се обадя на Адам да му кажа.

„Само това липсваше“ , каза си безпомощно Каси.

Може би Адам щеше да намери начин да ги измъкне от тази ситуация, мислеше си тя, докато караше фолксвагена към дома на Сюзан. Това обаче беше малко вероятно. Когато Диана си наумеше нещо, ставаше непреклонна.

Къщата на Сюзан имаше колони. Майката на Каси беше казала, че е лоша имитация на древногръцката архитектура, но Каси тайно смяташе, че е внушителна. Вътре също беше впечатляваща, а спалнята на Сюзан беше много стилна.