Л. Смит - Пленница

Когато стигна до Каси, Фей вдигна ръка и насочи към нея показалеца си, дългият й нокът беше дори по-червен от колата. После се обърна и оформи с устни една-единствена дума:

„Залез“.

Каси разбра какво означава това. До залез-слънце или Каси трябваше да предаде черепа на Фей, или Фей щеше да каже на Диана.

„Трябва да го намеря — помисли си Каси. — Не ме е грижа дори да се наложи да претърся всеки сантиметър пясък от тук до континента. Трябва да го намеря.“

Но и този ден беше като другите. Тя пълзя по колене на плажа, близо до мястото, където беше посвещаването й. Джинсите й се напълниха с пясък, обувките също. Нищо не намери.

Океанът се плискаше и бучеше край нея, а миризмата на сол и разлагащи се водорасли изпълваше ноздрите й. Слънцето започна да се плъзга все по-далеч и по-далеч на запад и полумесецът над океана засвети по-силно. Каси беше изтощена и ужасена и изгуби надежда.

После, докато небето притъмняваше, тя видя пръстен от камъни.

Беше минала покрай него десетина пъти. Камъните бяха подредени като за огън на открито и бяха обгорели. Защо обаче бяха толкова близо до вълните? При прилив, помисли си Каси, водата щеше да ги покрие. Тя коленичи до тях и докосна пясъка в центъра.

Влага.

Започна да копае с разтреперани ръце. Все по-дълбоко и по-дълбоко, докато пръстите й докоснаха нещо твърдо.

Тя продължи да рови около предмета, усещайки извивките му. Накрая изгреба достатъчно пясък и го извади. Беше изненадващо тежък, увит с тънък бял плат. Нямаше нужда да го разгъва, за да види какво има вътре.

Прииска й се да го прегърне.

Беше успяла! Беше намерила черепа и сега трябваше да го занесе на Фей…

Чувството й за триумф угасна. Фей. Можеше ли наистина да даде черепа на Фей?

Докато го търсеше, мисълта, че ще го намери, беше някак нереална. Не беше й хрумвало какво ще направи, след като го откриеше.

Сега обаче го държеше и имаше избор, и… не можеше да реши.

Представи си как присвитите златисти очи го разглеждат, как дългите червени нокти го опипват и й се повдигна. Един образ прелетя през съзнанието й — златисти очи и завити нокти. Хищна птица.

Не можеше да го направи.

Какво обаче щеше да стане с Диана? Главата на Каси клюмна унило. Не знаеше как да постъпи. Не знаеше как да реши загадката. Знаеше само, че не можеше да даде черепа на Фей.

Зад нея някой се изкашля.

— Бях сигурна, че ще успееш — каза Фей с дрезгав глас, когато Каси, все още на колене, се извърна да я погледне. — Имах ти пълно доверие, Каси. И ти го оправда.

— Как разбра? — Каси се изправи на крака. — Как разбра къде съм?

Фей се усмихна.

— Казах ти, че имам приятели, които виждат много неща. Един от тях ми съобщи новината.

— Няма значение — каза Каси и си наложи да се успокои. — Не можеш да го вземеш, Фей.

— Точно тук грешиш. Мога. По-силна съм от теб Каси — отвърна Фей. Тя беше застанала на малката дюна над Каси и изглеждаше висока и зашеметяваща с черните си панталони и плетената си алена блуза. Каси осъзна, че казва истината. — Ще взема черепа.

Може да отидеш при Диана, ако искаш, но вече ще бъде късно.

Каси впери поглед в нея за една дълга минута, дишайки тежко. После каза:

— Не. Ще дойда с теб.

— Какво?

— Ще дойда с теб. — До Фей тя изглеждаше малка. Беше мръсна и раздърпана, с пясък във всяка гънка на дрехите и под ноктите си, но беше непреклонна. — Каза, че искаш само да „погледнеш“ черепа. Затова се съгласих да го намеря. Е, намерих го, но няма да те оставя сама с него. Ще дойда с теб. Искам да гледам.

Извитите като гарванови крила черни вежди на Фей се вдигнаха още по-високо.

— Така ли разпускаш, като воайорстваш?

— Не, това е твое хоби… или по-скоро на приятелите ти — каза Каси.

Фей се подсмихна.

— Май не си съвсем безгръбначна мишка — отвърна тя. — Добре, ела. Но може да ти се прииска да участваш, не само да гледаш.

Фей затвори вратата на спалнята зад гърба на Каси. После отиде до гардероба и извади нещо оттам. Беше завивка — не розова като онази на леглото, а червена и сатенена.

— Това ми е резервната завивка — каза Фей и вдигна вежди. — Пазя я за специални случаи.

Тя я разстла на леглото и започна да пали свещи из цялата стая. От тях се разнесе остра силна миризма. После отвори една обшита с кадифе кутия.

Каси впери поглед в нея. Вътре имаше много и най-различни камъни — някои бяха полирани, други не. Имаше тъмнозелен, лилав, черен, яркожълт, бледорозов и матово оранжев.

— Извади червените — нареди й Фей.