Л. Смит: Пленница

Настъпи тишина и Диана възкликна:

— Боже господи!

— Какво? — попита Крис и се огледа. Дебора се намръщи, а Лоръл примигна. Фей се подсмихна.

— Искаше да каже, че може да е видял убиеца на Кори — обясни Адам. — И който и да е той, после го е убил, за да не проговори. Сигурни ли сме обаче, че Фогъл е бил тук онази сутрин?

Сега Каси гледаше над прозореца на втория етаж, към издигащия се над училището комин. Сутринта, когато намериха тялото на Кори, беше студено, а директорът имаше камина в кабинета си. Опита се да си спомни дали тогава от комина се беше издигал пушек.

— Знаете ли — каза тя тихо, — мисля, че беше тук.

— Значи това може да е причината — възкликна Лоръл. — Значи убиецът не е между нас… Защото, който е убил него, е убил и Кори. А никой не би направил това .

Диана изглеждаше облекчена, а някои членове на кръга закимаха. Едно слабо гласче в главата на Каси се опита да възрази, но тя не му позволи.

Ник обаче беше свил устни.

— И кой, освен някой от нас, може да затрупа човек с лавина от камъни?

— Някой с тояга или лост — озъби му се Дебора. — Винаги е имало камъни на скалата над Дяволския залив. И външен човек лесно би могъл да го направи. Да се върнем на въпроса кой е бил той… Ако изобщо още ще се чудим — лицето й придоби зло изражение. Крис и Дъг изглеждаха по подобен начин.

— Няма да закачаш Сали, докато не разрешим случая — отсече Диана.

— И Джефри — добави Фей дрезгаво с многозначителен поглед. Дебора я погледна, после сведе очи.

— Вече приключихме с това и искам да поговорим за един истински проблем — каза Сюзан и изтръска трохите от пуловера си, което се оказа много интересно и Шон и братята Хендерсън я зяпнаха с жадни погледи. — Балът е след по-малко от две седмици, а още не съм решила кого да поканя. И нямам обувки …

Събранието бе приключило и малко след това се чу звънецът.

— Ти кого ще поканиш на бала? — попита Лоръл Каси същия следобед, докато заедно с Диана и Мелани се прибираха с колата от училище.

— О… — Каси се слиса. — Не съм мислила за това. Аз… Досега не съм канила момче на танци.

— Е, сега е моментът да го направиш — отвърна Мелани. — По принцип външните не ни канят… Малко се страхуват. Но ти можеш да избереш, когото си поискаш. Набележи си някого и му кажи.

— Просто така?

— Да — каза весело Лоръл. — Просто така. Разбира се, ние с Мелани не каним момчета, които вече имат връзка. Но Фей и Сюзан… — тя завъртя очи. — Те предпочитат заети момчета.

— Забелязах — отвърна Каси. Беше ясно Диана с кого щеше да отиде на танците. — Ами Дебора?

— О, Деб обикновено ходи сама — рече Лоръл. — Близка е с братята Хендерсън. Играят карти и така нататък в котелното. А Шон сменя момиче след момиче. Никой не го харесва, но всички са прекалено уплашени да му откажат. Ще видиш. Забавно е.

— Може и да не видя — каза Каси. Идеята да отиде при някое момче и да му нареди да я заведе на бала й се струваше нелепа. Това беше абсурдно, нищо че беше вещица. Май трябваше да им каже още сега, та да свикнат с мисълта. — Вероятно няма да дойда. Не си падам много по танците.

— Трябва! — възкликна Лоръл изумена, а Диана добави:

— Ужасно забавно е, Каси. Искаш ли да отидем вкъщи и да обсъдим кои момчета можеш да поканиш?

— Не, трябва да се прибирам — отговори бързо Каси. Тя наистина трябваше да се прибере, за да потърси черепа. Думите на Фей звънтяха в главата й през целия ден и сега заглушиха гласа на Диана. „Колкото ти е нужно. До събота.“ — Моля те, остави ме пред къщи.

Всички замълчаха объркани и малко обидени и Диана се съгласи.

Цяла седмица Каси издирваше черепа.

Търси го на плажа, където се беше състояло посвещаването й. Там още имаше остатъци от свещи и парчета разтопен восък по пясъка. Огледа брега под къщата на Диана, сред морската трева и плавеите. Всеки следобед и всяка вечер обикаляше склоновете и дюните. Смяташе, че Диана би белязала мястото по някакъв начин, но как? Всяко изсъхнало дърво и всяка вещ можеше да свърши работа.

Дните отминаваха и тя ставаше все по-притеснена. Беше толкова уверена, че ще успее да го намери. Трябваше само да го потърси. Сега обаче й се струваше, че беше огледала всеки сантиметър от плажа километри наред и беше намерила само изхвърлени от морето предмети и няколко стари бирени бутилки.

В събота сутринта излезе през вратата и видя яркочервена кола да обикаля безцелно зад къщата на баба й. В най-горната част на острова, където пътят свършваше, нямаше никакви сгради, но колата беше там. Когато Каси застана на прага, колата направи обратен завой и бавно се насочи към нейната къща. Беше шевролетът на Фей и тя беше в него, отпуснала ръка на прозореца.