Л. Смит: Пленница

Книгата беше пълна със заклинания, записки от събрания на сборища, ритуали и предания. Каси се зачете, очите й омагьосано се движеха от едно заглавие на друго. Някои от заклинанията й се струваха странни и архаични, други бяха като извадени от съвременна книга по психология. Някои бяха актуални и днес.

„Заклинание за лечение на болно дете“, прочете тя. „Как да накараме кокошките да снасят“, „Защита срещу огън и вода“, „Как да се отървем от лош навик“, „Как да преодолеем страха и низките страсти“, „Как да намерим съкровище“, „Как да променим късмета си“, „Как да обезсилим злото“.

Очите и се спряха на описание на талисман за сила.

Вземете гладък и добре оформен камък и от едната му страна нарисувайте изгряващо слънце и обърнат с върха нагоре полумесец. От другата му страна изпишете думите:

„Това може да ми е от полза“ помисли си Каси. Продължи да прелиства страниците.

„Заклинание срещу заразни болести“, „Как да обезсилим злото“, „Как да изпратим сънища“.

И после, сякаш чувството й за вина привлече погледа й към друго заклинание. „За неверния любим“.

Заставаш под лунна светлина с кичур от косата на любимия и започваш да връзваш възли с думите:

Пулсът на Каси запърха в китките й. „Нима някой би искал да прокълне любим, независимо колко неверен е бил?“

Още гледаше страницата, когато долови движение край вратата. Диана влезе и Каси бързо затвори книгата. Косата на Диана беше увита с кърпа. Каси веднага забеляза как тя свали златната верижка от шията си и я пусна на нощното шкафче до кръгъл камък със спираловидна структура — вихър от сиво и бледосиньо и разпръснати кварцови кристали. Халцедоновата роза, която Диана беше дала на Адам и която Адам беше дал на Каси. „Сега отново е там, където й е мястото“ , помисли си Каси и нещо в сърцето й изстина.

— Банята е твоя — каза Диана. — Ето ти нощница… или предпочиташ тениска?

— Може и нощница — отвърна Каси. Докато се миеше и преобличаше, тя постоянно виждаше ключа.

Само ако Диана го оставеше там…

Той още беше на нощното шкафче, когато подаде глава в стаята на Диана. Диана вече беше в леглото.

— Искаш ли да затворя вратата?

— Не — каза Диана и протегна ръка да угаси лампата. — Остави я открехната. Лека нощ.

— Лека нощ, Диана.

После Каси влезе в съседната стая, седна в леглото, облегна се на две възглавници и впери поглед в тавана. Странно, чувстваше се спокойна, че просто лежи и че засега не може да направи друго, освен да чака. Чуваше прибоя на океана зад къщата на Диана — ту по-силен, ту по-нежен.

Чака дълго, вслушвайки се в тихите шумове. Беше спокойна, докато не реши, че е време да стане — тогава сърцето и заби лудо.

Беше уверена, че Диана трябва да е заспала. „Сега — помисли си тя. — Ако не станеш сега, никога няма да го направиш.“

Задържа дъха си, изправи се в леглото и спусна крака на пода. Дървеният паркет проскърцваше леко от време на време и тя застиваше при всеки звук.

Спря се пред вратата на Диана и напрегна слух. Не чу нищо. Постави ръка на вратата и леко я бутна.

Дробовете й горяха, защото се боеше да не диша прекалено силно. Внимателно постави крак от вътрешната страна на прага и прехвърли тежестта си върху него. Погледна неясната фигура на Диана на леглото. „О, дано очите й не са отворени“ , каза си Каси. Тя си представи ужасено как Диана просто лежи и я гледа втренчено. Когато обаче направи още една бавна и внимателна стъпка в стаята и после още една, видя, че очите на Диана са затворени.

„О, господи — помисли си Каси — трябва да дишам .“ Тя отвори уста и издиша и вдиша безшумно. Сърцето й прескачаше и се почувства замаяна.

„Малки крачки“ , повтаряше си тя. Продължи навътре в стаята и накрая застана до леглото на Диана.

На нощното шкафче, само на няколко сантиметра от спящото лице на Диана, лежеше ключът.

Каси имаше чувството, че се движи на забавен каданс. Тя протегна ръка и постави длан върху ключа. Стараеше се да не издава никакъв звук, но когато плъзна верижката към себе си, тя изтрака. Каси затвори пръсти около нея и я стисна.