Л. Смит - Пленница

— Сигурно. Според някои, легендата разказва за действителна личност, която е учила хората на магия и е била защитничка на бедните жени. Според други е била първата богиня на слънцето, но после е била изместена от мъжките богове на слънцето и затова е станала богиня на нощта. Римляните я бъркали с гръцката богиня Артемида, богинята на лова, но Диана е много повече. Както и да е, тя винаги е била кралица на вещиците.

— Като теб — отбеляза Каси.

Диана се засмя и поклати глава.

— Аз няма винаги да бъда лидер — каза тя. — Зависи какво ще стане на десети ноември. Тогава ще гласуваме за лидер.

— Защо точно на десети ноември?

— Тогава имам рожден ден. Фей по една случайност също. Трябва да си на седемнайсет години, за да бъдеш постоянен водач, а тогава и двете ще станем на толкова.

Каси се изненада. Диана беше само на шестнайсет като нея? Изглеждаше много по-зряла, а и беше в по-горен клас. Още по-странно обаче беше, че Фей бе на същата възраст и че двете братовчедки бяха родени в един и същи ден.

Тя погледна към Диана, която седеше на леглото. Макар момичето на картината да беше прелестно, Диана беше по-красива. Цветът на косата й беше неописуем — като преплетени нишки слънчева и лунна светлина; лицето й беше нежно като цвете, а очите й напомняха за зелени камъни. Диана по-скоро приличаше на същество от някоя приказка или легенда, а не на реален човек. Добротата и чистотата, които струяха от очите й обаче бяха съвсем реални, помисли си Каси. Тя беше горда, че е нейна приятелка.

После златният ключ на шията на Диана проблесна на светлината и Каси си спомни за какво беше останала.

„Не мога“ , каза си тя и стомахът я присви. Усети бавното, болезнено туптене на сърцето си. На шията си носеше колието с полумесеца, което Диана й беше дала на посвещаването. Как би могла да открадне от Диана? Как би могла да излъже Диана?

Вече беше мислила за това. Не можеше да се измъкне. Фей щеше да изпълни заплахата си — Каси беше сигурна в това. Единственият начин да спаси Диана беше да я измами.

„За нейно собствено добро — каза си Каси. — Не мисли повече за това. Направи каквото трябва и да приключваме.“

— Каси, изглеждаш умислена.

— Аз… — Каси понечи да отрече и да смени темата, както винаги когато я хващаха да мечтае. Сега обаче й хрумна една идея. — Не ми се прибира вкъщи — каза тя и направи гримаса. — Не ме притеснява пътят дотам, а… самата къща. По цяла нощ нещо скърца и тропа и понякога изобщо не успявам да засия. Особено ако си мисля за… за…

— Това ли е проблемът? — попита Диана, усмихвайки се. — Е, лесно ще го решим. Може да спиш тук. — Каси се изненада колко непринудено Диана й предложи да остане. — А ако се притесняваш за черепа — продължи Диана, — недей. Той ще остане тук и няма повече да наранява никого. Обещавам.

Лицето на Каси пламна и тя едва се въздържа да не погледне към шкафа. Тя самата досега не беше и споменавала черепа — не можеше дори да изрече думата.

— Добре — отвърна тя, опитвайки се да овладее гласа си. — Благодаря. Ще се обадя на мама да й кажа, че ще спя тук.

— Сутринта може да отидем с колата до вас, за да се преоблечеш. Ще оправя стаята за гости.

Когато Диана излезе, в главата на Каси се надигнаха възмутени гласове. „Ти, долна подла твар — крещяха й те. — Ти, отвратителна невестулка, лъжкиня, предателка…“

„Млъкнете!“ , извика им Каси с такава сила, че те наистина утихнаха.

После се обади на майка си.

— Стаята за гости е готова — каза Диана. Беше се върнала, когато Каси затваряше телефона. — Ако през нощта се стреснеш, може да дойдеш тук.

— Благодаря — каза Каси, искрено благодарна.

— Нали съм по-голямата ти сестра?

Те поседяха и поговориха още малко, но и двете не бяха спали добре предната нощ и когато стрелките на часовника наближиха десет, и двете се прозяваха.

— Ще се изкъпя сега, за да ти освободя банята за сутринта — каза Диана. — Тук топлата вода свършва бързо.

— Това не може ли да се промени със заклинание?

Диана се засмя и й хвърли една книга.

— Ето, опитай се да намериш.

Беше Книгата на сенките , която Диана беше донесла на посвещаването на Каси — онази, която се пазеше в семейството на Диана откакто първите вещици бяха дошли в Ню Салем. Крехките пожълтели страници миришеха на мухъл и Каси сбърчи нос, но се зарадва, че ще може да я разгледа. В началото на книгата почеркът беше дребен и почти нечетлив, но после ставаше стилизиран, почти калиграфски. „Различни автори, различни поколения“ , помисли си Каси Цветните листчета и маркерите на почти всяка страница бяха дело на сегашното поколение.