Л. Смит - Пленница

Преди церемонията с черепа Диана беше казала, че за да бъде пречистен, черепът трябва да бъде заровен във влажна почва. Адам го беше намерил заровен в пясъка на острова. Зад къщата на Диана имаше цял плаж с пясък. Каси чуваше как океанът се разбиваше в него в същия този момент.

Въпросът беше как да намери точното място в пясъка, където бе заровен черепа.

Фей беше в часа по творческо писане. И беше бясна.

— Чаках те цяла нощ — изсъска тя и сграбчи Каси за ръката. — Какво се случи?

— Не можах да го взема. Не беше там.

Златистите очи на Фей се присвиха и червените й дълги нокти се забиха в ръката на Каси.

— Лъжеш.

— Не — отвърна Каси. Тя се огледа отчаяно и после прошепна. — Мисля, че знам къде е, но трябва да ми дадеш малко време.

Фей беше впила поглед в нея, очите й я пронизваха. После тя леко се отпусна и се усмихна.

— Разбира се. Каси. Колкото ти е нужно. До събота.

— Може да не успея…

— Постарай се да успееш — каза провлечено Фей. — Защото иначе ще кажа на Диана — тя пусна ръката й и отиде да седне на чина си. Каси нямаше какво друго да направи.

В началото на часа почетоха с минута мълчание паметта на господин Фогъл. През тази минута Каси гледаше преплетените си пръсти и си мислеше ту за тъмното бушуващо нещо в черепа, ту за присвитите синьо-зелени очи на Дъг Хендерсън.

На обяд на стъклената врата на задната стаичка в столовата беше залепена бележка. „Пред училището“, пишеше на нея. Каси се обърна и едва не се блъсна в Адам.

Той носеше пълен поднос и се наложи да го вдигне, иначе Каси щеше да го обърне върху него.

— Леле! — възкликна той.

Каси се изчерви. После обаче, докато стояха един срещу друг, тя откри, че имат по-сериозен проблем. Усмивката на Адам се беше стопила, руменината по бузите й не избледняваше и явно и двамата не можеха да помръднат. Очите на всички в столовата бяха вперени в тях. „Ето това се казва дежа вю — помисли си Каси. — Всеки път, когато вляза тук, ставам център на внимание. “

Накрая Адам понечи непохватно да я хване за лакътя, после се отказа и учтиво и даде път. Каси не знаеше как успява, но Адам винаги беше много галантен. Не познаваше друг като него. Изглежда му беше вродено.

Момичетата в столовата ги проследиха с очи, а някои хвърлиха коси погледи към Адам. Те обаче бяха различни от погледите, които Каси беше видяла да отправят към него момичетата на плажа в Кейп Код. Там той беше облечен в мърляви рибарски дрехи и приятелките на Порша бяха извърнали очи с отвращение. Погледите сега бяха срамежливи, подканващи или изпълнени с надежда. Адам само отметна един непокорен кичур от челото си и се усмихна.

Членовете на клуба се бяха събрали на стъпалата отвън. Дори Ник беше там. Каси тръгна към тях и тогава нещо голямо скочи и сложи предните си крака на раменете й.

— Радж, долу! Какво правиш? — извика Адам.

Мокър, топъл език ближеше лицето на Каси. Тя се опита да отблъсне кучето като го хвана за козината на гърба му, но накрая просто го прегърна.

— Мисля, че просто ме поздравява — каза тя задъхано.

— Обикновено чака извън района на училището, докато часовете свършат. Не знам защо… — Адам замълча. — Радж, долу — промърмори той с променен глас. — Веднага — добави той и щракна с пръсти.

Езикът изчезна, но немската овчарка тръгна с Каси към стъпалата. Тя потупа кучето по главата.

— Радж по принцип не обича нови хора — изтъкна Шон, когато Каси и Адам седнаха. — Защо теб те харесва толкова?

Каси усети насмешката в очите на Фей и неловко сви рамене, впервайки поглед в обяда си. После й хрумна нещо — обикновено такава остроумна забележка измисляше чак на следващия ден.

— Може да е заради новия ми парфюм: о де бекон — каза тя и Лоръл и Диана се засмяха. Дори Сюзан се подсмихна.

— Добре, да се залавяме за работа — подкани ги Диана. — Събрах ви тук, за да не ни чуе никой. Да имате някоя нова идея?

— Всеки от нас би могъл да го стори — каза тихо Мелани.

— Но само някои от нас имат мотив — отвърна Адам.

— Защо? — попита Лоръл. — Искам да кажа, господин Фогъл беше неприятен, но това не е причина да го убием. Спри да се хилиш, Дъг, освен ако ти не си направил нещо.

— Може би Фогъл е знаел прекалено много — намеси се неочаквано Сюзан. Всички се обърнаха към нея, но тя продължи да отваря кексчето си, без да вдигне глава.

— И? — копита накрая Дебора. — Какво би трябвало да значи това?

— Ами… — Сюзан вдигна ясните си сини очи и огледа насъбралите се. — Фогъл винаги идваше на работа по изгрев-слънце, нали? А и кабинетът му е там горе — тя кимна и Каси проследи погледа й към прозореца на втория етаж на червената тухлена сграда. После Каси сведе очи надолу по хълма към мястото, където беше намерила Кори.