Л. Смит - Пленница

Така или иначе Каси умираше от желание да ги пипне. Започна да рови из разноцветната колекция.

— Онези гранати стават — каза Фей, когато тя извади няколко тъмночервени камъка. — И червените халцедони, но да не са прекалено оранжеви. Така, да видим: огнен опал за страст, червен яспис за постоянство. И един черен оникс, за да се предадеш на сенчестата си същност. — Тя я погледна със странна усмивка и Каси настръхна.

Все така спокойно Фей подреди камъните в кръг върху покривката. После угаси лампата и останаха само на светлината на свещите.

— Добре — добави Фей, — а сега нашият гост.

Каси си помисли, че това е странен подбор на думи.

Стомахът й изстина, когато Фей отвори раницата. Тя си беше обещала да попречи на Фей да направи нещо ужасно с черепа, но как?

— Какво смяташ да правиш с него? — попита тя, опитвайки се да успокои гласа си.

— Ще гадая на кристал — промърмори Фей, но не й обърна почти никакво внимание. Гледаше надолу, докато развиваше бавно влажния бял плат и откри блестящото теме на кристалния череп. Пред очите на Каси тя вдигна черепа до нивото на очите си и започна да го гали с лакираните си пръсти. Вътре в кристала проблясваха отраженията на пламъците на свещите.

— Хей — каза Фей. — Здравей. — Тя се взираше в празните очни кухини сякаш гледаше любовник. После се наведе напред и леко целуна ухилените кварцови зъби.

Фей постави кристала в центъра на кръга от камъни.

Каси преглътна. Усещането за студ ставаше все по-силно и по-силно и тя се чувстваше все по-зле и по-зле.

— Фей, не трябва ли да направиш и кръг от свещи? Ами ако…

— Не бъди глупава. Нищо няма да се случи. Искам само да разбера какво представлява това приятелче — измърмори Фей.

Каси не й повярва.

— Фей… — Каси започна да се паникьосва. Това беше лоша идея. Беше лоша идея от самото начало. Тя не беше достатъчно силна, за да попречи на Фей да направи каквото и да е. Дори нямаше представа какво прави тя. — Фей, не трябва ли да подготвиш…

— Млъкни — сряза я Фей. Тя се беше надвесила над кристала и го гледаше втренчено, полуизтегната на леглото.

Всичко ставаше прекалено бързо. Това беше опасно. Каси вече беше сигурна. Усещаше как тъмнина изпълни вътрешността на черепа.

— Фей, какво правиш с него?

Тъмнина се надигна, подобно на вълна. Как беше възможно Фей да е толкова силна, че да я призове така бързо? При това съвсем сама, без сборище, което да я подкрепя?

Рубинът с форма на звезда на гърлото на Фей трепна и за пръв път Каси забеляза, че и на пръстите си Фей има подобни камъни. Нима всички тези червени камъни… засилваха енергията, необходима за ритуала? Нима увеличаваха силата на вещицата… или черепа?

— Фей!

— Млъкни! — извика Фей. Тя се наведе още по-ниско над черепа, устните й се разделиха и започна да диша накъсано. Каси почти виждаше как тъмнината в черепа се вие и издига като пушек.

„Не го гледай! Не й давай повече сила“ , извика един глас в главата й. Вместо в черепа Каси се втренчи настойчиво във Фей.

— Фей, каквото и да правиш… не е каквото си мислиш! Това е опасно!

— Остави ме на мира!

Тъмнината се извиваше и се издигаше все по-високо и по-високо. Отначало беше прозрачна като лека мъгла, сега обаче беше плътна и някак мазна. Каси не я гледаше, но я усещаше. Вече беше почти на върха на черепа, светеше се и се въртеше.

— Фей, внимавай!

Чернокосото момиче беше точно над черепа, точно на пътя на надигащия се мрак. Каси я сграбчи и я дръпна.

Фей обаче беше силна. Изръмжа нещо нечленоразделно и се опита да се отскубне. Каси хвърли поглед на черепа. Той сякаш и се хилеше зловещо, а пушекът се виеше във вътрешността му.

— Фей! — изкрещя тя и я дръпна силно за раменете.

И двете паднаха назад. В същия миг с ъгълчето на окото си Каси видя как мракът се освободи.

Тъпачка такава! — изпищя Фей и се откъсна от Каси. — Това беше само началото. Ти съсипа всичко.

Каси лежеше по гръб и дишаше тежко. После разтреперано посочи нещо и седна.

— Съсипах ето това — каза тя, гласът й беше слаб от усилието и уплахата. Фей погледна към тавана и тъмния овъглен кръг върху бялата мазилка.

— Идваше право към теб — каза Каси, прекалено разстроена да се разкрещи или дори да се ядоса. — Не го ли видя?

Фей само я погледна, черните й мигли се склопиха над замислените й златисти очи. После погледна черепа. Каси се наведе и го покри с плата.

— Какво правиш?

— Ще го върна обратно — каза Каси, все още задъхано. — Диана беше права. Аз бях права, трябваше да се вслушам в собствените си думи. Това нещо е прекалено опасно.