Л. Смит - Пленница

Цялата стая беше в цветовете на морето — пясък, миди, перли, морски охлюви. Таблата на леглото на Сюзан имаше формата на раковина. Онова, което най-много впечатли Каси, бяха огледалата — не беше виждала толкова огледала в една стая.

— Каси! — възкликна Лоръл зад нея и Каси изненадано се обърна. — Намерих я! — извика Лоръл триумфално към другите и вдигна закачалка, покрита с найлонова торба. През найлона се виждаше някаква светла блестяща материя.

— Баба Куинси ми купи роклята това лято… Но не съм я носила и никога няма да я облека. Не е мой стил, но на теб ще ти стои чудесно.

— О, господи — успя да изрече само Каси. После отново си помисли, че не може да го направи. — Лоръл, благодаря… но може да я повредя…

— Нея слушайте — нареди Мелани от другата част на стаята. — Накиснете я във ваната, има нужда от баня.

— Насам — каза Сюзан и махна с ръка. — Не мога да правя нищо, докато лакът ми не изсъхне, но всичко е там.

— Разхубавяваща смес за вани! — засмя се Лоръл, разглеждайки множеството флакони по позлатените рафтове в банята на Сюзан. Имаше всякакви шишенца, някои с широки гърла, други — с издължени и тесни, имаше зелени бутилки, имаше и искрящо сини. — Ето, това е страхотно. Мащерка, мента, розмарин и лавандула. Мирише прекрасно и действа успокояващо — тя пръсна шепа ярки сухи листа във вдигащата пара вода. — Влизай и се измий. О, това е хубаво — продължи тя и подуши друго шише. — Вода от лайка за изплакване на коса. Освежава цвета и прави косата по-лъскава. Използвай я!

Каси се подчини автоматично. Имаше чувството, че се намира в армията.

Когато излезе от банята, Мелани я накара да седне с гореща кърпа на лицето.

— Напоена е с екстракт от ароматни смоли. Ще усетиш мистериозната сила на тропическите балсами — каза Мелани, четейки от една Книга на сенките. — Изчиства кожата и я прави великолепна. Наистина. Дръж кърпата на лицето си, докато ти направя прическата.

— Мелани прави чудеса с косата — обади се Лоръл без никой да я пита, когато Каси смело зарови лице в кърпата.

— Да, но нейната няма да я пипам — каза Мелани критично. — Просто ще я оставя леко и естествено да се вие около лицето й. Прибери машата, Сюзан.

Докато Мелани работеше. Каси чуваше как Лоръл и Дебора спорят от дълбините на огромния гардероб на Сюзан.

— Сюзан — извика Лоръл, — не съм виждала толкова обувки през целия си живот. За какво са ти толкова много?

— Не знам. Просто ги купувам. Което е хубаво, ако някой ми поиска обувки назаем — извика в отговор Сюзан.

— Така, сега да облечем роклята — каза Мелани малко по-късно. — Не, не гледай. Не още. Ела при тоалетката, Сюзан ще те гримира.

Каси се опита да протестира, когато Мелани уви кърпа около врата й.

— Няма проблеми. Мога и сама…

— Не, ти искаш Сюзан да те гримира — каза Лоръл и излезе от гардероба. — Повярвай ми, Каси. Почакай и ще видиш.

— Но аз не нося много грим… Няма да приличам на себе си…

— Напротив. Ще приличаш дори още повече на себе си.

— Е, хайде, решавайте, за бога — каза Сюзан. Тя беше облечена с кимоно и нетърпеливо размахваше пухче за пудра. — Все пак трябва и себе си да гримирам.

Каси изстена и седна на табуретката с лице към Сюзан.

— Хм — започна Сюзан, въртейки лицето на Каси на едната и на другата страна. — Хмм.

През следващия половин час й даваше подлудяващи инструкции.

— Гледай нагоре — нареди Сюзан и ловко очерта очите й с кафява очна линия. — Гледай надолу. Виждаш ли? Така ще приличаш на кошута — продължи тя — и никой дори няма да разбере, че имаш грим. Сега малко светлокафяво… — Тя взе пудра с малка четка и издуха излишното количество. — После една идея тъмносиньо в гънката, да изглеждаш мистериозно…

Докато стоеше със затворени очи. Каси се отпусна.

Беше забавно. Почувства се дори още по-декадентски, когато Лоръл каза; „Аз ще се погрижа за ноктите ти“.

— Какъв лак използваш? — попита Каси наивно.

— Отвара от вещерски лешник и бледорозов лак на Шанел — отвърна Лоръл и двете се засмяха.

— Не мърдай — сопна и се Сюзан. — Сега всмукни бузи, сякаш имитираш риба. Не се смей. Имаш хубави скули и само леко ще ги подчертая. Ето какво ще направим. Ще ти сложа бледорозов гланц на устните.

Накрая отстъпи назад да огледа работата си и момичетата се събраха около Каси, дори Дебора се приближи.

— И последно — каза Сюзан — само по една капка омаен парфюм тук, тук и тук — тя докосна вдлъбнатината на гърлото на Каси, меката част на ушите и китките й с нещо, което миришеше диво, екзотично и прекрасно.