Л. Смит: Пленница

„Наистина става нещо странно, нещо много по-странно, отколкото всички те си дават сметка“ , помисли си Каси.

— Какво е онова нещо с желязната врата? — попита тя.

— Там е, откакто се помня — отговори Диана разсеяно. — Май беше някакво хранилище.

Каси погледна назад, но могилата вече беше изчезнала в тъмнината. Тя обви ръце около себе си и пъхна длани под мишниците си, за да ги стопли. Сърцето й все така биеше глухо.

„Ще питам баба Хауърд“ , реши тя. Беше сигурна, че каквото и да бе това, не беше хранилище.

После забеляза, че докато върви замислено, Диана си играе с нещо около врата си. Беше изящна златна верижка, а на нея подрънкваше ключ.

Мисля — каза тихо Мелани, — че е време да поговорим за черепа. Адам така и не ни каза как точно го е намерил…

— Да, беше много потаен — добави Фей.

— … но може би сега се налага.

Диана и Адам се спогледаха, после Диана кимна леко. — Добре тогава, кажи им. Гледай да не пропуснеш нещо.

След като се върнаха от гробището, всички се бяха събрали в стаята на Диана. Каси се огледа и видя, че са се разделили на две групи. Сюзан, Дебора и братята Хендерсън седяха в едната част на стаята, близо до Фей, а Лоръл, Мелани, Адам и Шон бяха в другата част на стаята до Диана.

Поне за момента Шон беше на страната на Диана, помисли си Каси, взирайки се в неспокойните му очи. Можеше да промени мнението си по всяко време. Също и Ник — Ник можеше един ден да гласува за Диана, а на другия, без очевидна причина, да подкрепи Фей. Ник винаги беше непредвидим.

„Както и ти“ прошепна един глас в главата й.

Но това беше абсурдно. Нищо, дори и Фей, не можеше да накара Каси да гласува срещу Диана. Не и ако нейният глас имаше някакво значение.

Адам заговори тихо и замислено, сякаш се опитваше да си припомни всичко точно.

— Не беше край Кейп Код, а на север, близо до Бостън. Всички знаят, че в Бостънския залив има седемнайсет острова, безлюдни и обрасли с бурени. Е, аз намерих осемнайсети остров. Не беше като другите — беше равен и покрит с пясък и нямаше следи някога там да са стъпвали хора. Имаше нещо странно в него. Бил съм на това място и друг път, но не си спомнях, преди да съм виждал острова. Сякаш изведнъж очите ми се отвориха, след като… — Той спря. Каси гледаше отражението на лампите в лъскавия чамов паркет на Диана и имаше чувството, че ще се задуши. Тя задържа дъх, докато Адам продължи: — … след като цяло лято работех на рибарските лодки. Когато обаче се опитах да насоча лодката към острова, кормилото се запъна, сякаш да ми попречи или да ме накара да се забия в скалите. Трябваше да се боря с него, за да овладея лодката. И ако не бях повикал Земята и Водата, никога нямаше да успея. После се почувствах в безопасност и сред скалите забелязах останки от други лодки. Който и да беше стигнал дотам, така и не беше успял да се измъкне жив. — Той си пое дълбоко и бавно въздух. — Още щом стъпих на пясъка, изпитах усещането сякаш целият остров е наелектризиран. Разбрах, че това е мястото, още преди да видя кръга от камъни. Между тях имаше празно място и там започнах да копая. След около минута, лопатата удари нещо твърдо.

— И после? — попита Диана.

— И после го извадих. Почувствах се… Не знам. Замаян, когато го видях. Слънцето блестеше по пясъка и някак ме заслепяваше. Тогава увих черепа в блузата си и си тръгнах. Островът не ми попречи да го напусна, сякаш капанът вече беше щракнал и се беше отворил. Това беше… да видим… На двайсет и първи септември. Когато се върнах на сушата, исках да тръгна веднага за Ню Салем, но трябваше да се погрижа за някои неща. Не успях да свърша навреме и разбрах, че ще закъснея за посвещаването на Кори — той спря и хвърли извинителен поглед към Дъг и Крис.

Те не казаха нищо, но Каси усети, че и двамата погледнаха към нея. Посвещаването на Кори се беше превърнало в посвещаване на Каси, защото същата онази сутрин бяха намерили Кори мъртва в подножието на стъпалата на гимназията.

— И какъв беше смисълът от всички тези приказки? — попита Фей с дрезгав, отегчен глас. — Освен ако — и тя се изправи с малко по-заинтригувано изражение — не смяташ, че и другите инструменти може да са на острова.

— Казах ви вече — отвърна Адам. — Там няма нищо друго, Фей. Беше само черепът.

— Просто трябва да знаем повече за черепа — вметна Диана. — За добро или за зло, той вече е при нас. Според мен не е редно да го връщаме на острова…

— Да го връщаме?! — възкликна Фей.