Л. Смит - Пленница

После песента свърши. Каси погледна Джефри и каза:

— Късмет с Фей. — Не можа да измисли нищо по-добро. Той отново се усмихна ослепително.

— Ще се справя — отвърна уверено. — Искаш ли да продължим да танцуваме? Не? Сигурна ли си?

— Благодаря, но трябва да се връщам — промърмори Каси, притеснена от погледа му. Успя да избегне протегната му ръка и тръгна към края на дансинга. Преди да успее да се измъкне обаче, друго момче я покани на танц.

Не успя да намери Адам с поглед. „Може би се забавлява някъде“ , помисли си с надежда и се съгласи да танцува с момчето.

Танците не приключиха с него. Всякакви момчета — от по-горни, от по-долни класове, спортисти, отговорници на класа, идваха при нея. Забеляза, че повечето не гледаха дамите си, а как тя танцува.

„Не знаех, че балът ще е такъв. Не знаех, че така ще се получи“, помисли си тя. За момент беше погълната от магията на нощта и загърби притесненията. Позволи на музиката да я води и се пусна по течението. После видя лицето на Сали, която стоеше край дансинга.

Джефри не беше с нея. От известно време не го беше виждала. Сали обаче беше вперила зъл поглед в Каси.

Когато танцът свърши. Каси се изплъзна от поредното момче, което се опита да я спре, и тръгна към Лоръл. Лоръл я посрещна с усмивка.

— Ти си красавицата на бала — каза радостно тя, хвана я за ръката и я потупа по китката. — Сали е бясна. Фей е бясна. Всички са бесни .

— Това е заради парфюма. Май Сюзан прекали.

— Стига глупости. Заради теб е. Приличаш на съвършена малка газела. Не, на уникален малък еднорог. Май дори Адам го забеляза.

Каси замръзна.

— О, съмнявам се — каза небрежно тя. — Просто е учтив. Познаваш Адам.

— Да — потвърди Лоръл. — Сър Адам Галантния. След като ти отиде да танцуваш с Джефри, той покани Сали и тя едва не го удари.

Каси се усмихна, но сърцето й още биеше лудо. С Адам бяха обещали да не издават чувствата си един КЪМ друг, нито с дума, поглед или дело… но тази вечер бяха забъркали голяма каша на всички фронтове. Вече се страхуваше да погледне Адам, а не й се танцуваше повече. Не искаше и да е красавицата на бала, не искаше всяко момиче тук да й е бясно. Искаше да отиде у Диана. Сюзан пристигна, изключителният й бюст изскачаше леко от дълбокото деколте на роклята й. Тя се усмихна на Каси и вдигна вежди.

— Нали ти казах, че знам какво правя? — попита. — Забавляваш ли се?

— Да — отвърна Каси и заби нокти в дланите си. Отвори уста да каже още нещо, но после видя Шон да си проправя път към нея. Лицето му гореше жадно и иначе нехайната му походка сега беше целенасочена.

— Трябваше да те предупредя — промълви Лоръл. — Шон те дебне цяла вечер, но все някой го изпреварваше.

— Ако те докопа, ще те награби като грозна маймуна — добави Сюзан закачливо и затърси нещо в чантата си. — По дяволите! Дадох червилото си на Дебора. Къде е тя?

— Здравейте — поздрави Шон, когато стигна до тях. Малките му черни очи се плъзнаха към Каси. — Значи най-сетне си свободна.

— Не съвсем — избъбри Каси. — Сюзан ме помоли да намеря Дебора. — Трябваше да се махне поне за малко. — Знам къде е. Сега се връщам — обърна се тя към изненаданите Сюзан и Лоръл.

— Ще дойда с теб — каза веднага Шон и Лоръл отвори уста, но Каси махна с ръка.

— Не, не… ще отида сама. Изобщо няма да се бавя. — После се отдалечи към двойните врати, проправяйки си път през тълпата.

Знаеше къде е котелното или поне къде беше вратата към него. Всъщност досега не беше ходила там. Когато стигна крило „С“, музиката и танците бяха останали далеч зад нея.

Вратата с табелката на домакина на училището водеше към дълго тясно помещение, пълно с непознати за нея машини. Генераторите бучаха и заглушаваха всички други шумове. Беше прохладно, тъмно и… „Страшно“ помисли си Каси. По стените имаше табели „Пушенето забранено“ и миришеше на машинно масло и бензин.

Стълбите водеха към мазето на училището. Каси бавно тръгна надолу, като се държеше за металния парапет. „Боже, все едно слизам в гробница — каза си тя. — Кой би предпочел да стои тук, вместо при светлините и музиката в салона горе?“

В самото котелно долови и миризмата на бира. Не беше прохладно, а направо студено. И беше тихо, с изключение на ритмичния звук от капеща някъде вода.

„Отвратително място“ помисли си Каси и потръпна. Навсякъде около нея имаше машини с гигантски екрани, а над главата й минаваха най-различни огромни тръби. Сякаш се намираше в трюма на кораб. И вътре нямаше никого.