Л. Смит - Пленница

— В събота вечер са танците за Хелоуин и вече си купих обувки.

— Винаги празнуваме Хелоуин — обясни Мелани на Каси. — Това е голям вещерски празник. Тази година обаче Хелоуин се пада в събота и училищният бал ще е същата вечер. Все пак — добави тя колебливо — не виждам защо да не направим и двете. Можем да си тръгнем от танците към единайсет и половина и пак ще ни остане достатъчно време за церемонията тук.

— И аз мисля, че трябва да я направим тук — намеси се Диана. — Не на гробището. Там може да е прекалено опасно и да предизвикаме нещо, с което няма да е по силите ни да се справим.

Каси си спомни сенчестата форма, която с Адам бяха видели на гробището. Тя попита малко прекалено рязко:

— И какво ще правим с онова, което призовем?

— Ще говорим с него — побърза да каже Адам. — Някога на Хелоуин хората са викали духовете на мъртвите и са им задавали въпроси. Духовете са били длъжни да им отговарят.

— Тогава границата между световете е най-тънка — обясни Лоръл. — Мъртвите се връщат и посещават живите си роднини — тя огледа насъбралите се. — Според мен трябва да сме на гробището.

Чуха се одобрителни възгласи — някои колебливи, други ентусиазирани. Всички обаче кимаха.

— Добре — каза Адам. — В нощта на Хелоуин.

На Каси и се стори необичайно, че той приема ролята на водач, но после погледна към Диана. Тя изглеждаше така сякаш се опитваше да овладее някакъв вътрешен смут. За миг Каси изпита съчувствие към нея, но после собственото й нещастие и несигурност надделяха. Тя бързо си тръгна от срещата, без да разговаря с Диана.

През седмиците преди Хелоуин стана наистина студено, макар листата все още да бяха бронзови и тъмночервени. Стаята на Каси миришеше на камфор, защото баба й беше извадила от шкафа стари юргани и ги беше натрупала на леглото й. Последните билки вече бяха събрани и къщата беше украсена с есенни цветя — богородички и лилави хризантеми. Всеки ден след училище Каси гледаше как баба й затваря тонове ябълково пюре в буркани в кухнята, докато накрая цялата къща замириса на горещо ябълково сладко, канела и подправки.

Мистериозно във всички задни градини се появиха тикви — само Каси и братята Хендерсън обаче знаеха откъде се бяха взели.

Отношенията й с Диана не се оправиха.

Онази част от Каси, която се чувстваше виновна, знаеше каква бе причината. Тя не искаше да се кара с Диана… но й беше много по-лесно да не се тревожи за нея постоянно. Ако не разговаряше с Диана, ако не я посещаваше всеки ден, не се налагаше да мисли колко наранена ще се почувства тя, ако разбере истината.

Позорните тайни, които Каси криеше в себе си, не я измъчваха така, когато не бяха заедно.

Затова, когато Диана се опита да оправи нещата между тях, Каси се държа учтиво, но малко хладно, И… дистанцирано. А когато Диана я попита защо още и се сърди, Каси отвърна, че това не е вярно и най-добре Диана да забрави случилото се. Диана повече не повдигна въпроса.

Каси имаше чувството, че тънка, твърда обвивка я обгръща отвсякъде.

Мислеше си и за онова, което Дебора й беше казала за Ник. „Понякога изпада в лошо настроение. Но ти не се отказвай.“ Разбира се, беше невъзможно да отиде отново при него и да го покани на танците. Или поне беше невъзможно за старата Каси. Но сега сякаш имаше една нова Каси — по-силна, по-твърда… или поне така изглеждаше отстрани. А тя трябваше да направи нещо, защото всяка нощ мислеше за Адам и страдаше, страхуваше се от онова, което можеше да се случи, ако останеше на танците без кавалер.

В деня преди Хелоуин отново отиде до гаража на Ник.

Колата изглеждаше по съвсем същия начин. Целият двигател беше изваден и лежеше на някаква странна маса без плот, направена от тръби. Ник беше под масата.

Този път Каси знаеше, че няма смисъл да го пита какво прави. Видя, че той забеляза краката й и погледът му се плъзна нагоре. После излезе изпод масата и се изправи.

Тъмната му коса се беше сплъстила от пот и той избърса челото си с опакото на оцапаната си с масло ръка. Не каза нищо, само стоеше и я гледаше.

Каси не си даде време за колебание. Насочи вниманието си върху мазното петно върху тениската му и каза бързо:

— Ще ходиш ли на танците за Хелоуин утре?

Настъпи дълга тишина. Каси гледаше втренчено петното, а Ник беше вперил поглед в лицето й. Въздухът беше пропит с миризмата на гума и нагорещен метал, на масло и съвсем лек нюанс на бензин. Каси изпита чувството, че виси в празното пространство.