Ан Райс - Вампирът Лестат

— По-тихо.

И аз мога да ти кажа същото.

Той ме огледа спокойно отгоре до долу и се усмихна. Разтвори ръце, сякаш ме приветстваше или ми поднасяше дар, и вдигна рамене.

— Искам да ми разкажеш за онази случайност — настоях. — Бих те умолявал дори, ако смятах, че това ще доведе до нещо. Какво да направя за теб, че да те накарам да ми разкажеш?

Лицето му премина през няколко забележителни преображения. Усещах мислите му, ала не ги чувах, усещах надменност. И когато той заговори отново, гласът му прозвуча глухо, сякаш се мъчеше да потисне мъката, която го души.

— Чуй нашата древна история… Добрият бог Озирис, първият фараон на Египет, във времената, преди да бъде изобретена писмеността, бил убит от зли люде. И когато съпругата му Изида събрала парчетата от тялото му, той станал безсмъртен и след туй се възцарил в света на мъртвите. Царството му било царство на луната и на нощта и му носели кръвта на жертвите, принесени на великата богиня, и той я пиел. Ала жреците се опитали да откраднат от него тайната на неговото безсмъртие и тъй започнали да му се кланят тайно. И къде са храмовете му знаели само онези негови поклонници, които го пазели от бога на слънцето, що по всяко време можел да нападне Озирис, за да го изпепели с жарките си лъчи. Ала в легендата прозира истината. Първият цар открил нещо или по-скоро паднал жертва на грозно произшествие и се превърнал в противоестествено създание, притежаващо сила, която би могла да се приложи от обкръжението му за причиняване на неизброими злини. И затова той я превърнал във вяра, мъчел се да я заключи в задължения и обреди, мъчел се да ограничи достъпа до Могъщата Кръв до онези, които биха я използвали само и единствено за бели магии. И така сме възникнали ние.

— А Майката и Бащата са Изида и Озирис?

— И да, и не. Те са първите двама. Изида и Озирис са имената, с които се наричали в митовете, които разказвали сами, или в древната вяра, върху която присадили себе си.

— А каква е било самото произшествие? И как е било открито?

Той впери в мен очи продължително и мълчаливо, а после отново седна, обърна се настрани и се загледа, също както преди.

— Но защо да ти казвам? — попита, ала този път вложи във въпроса ново чувство, сякаш говореше искрено и трябваше да си отговори сам. — Защо изобщо да върша нещо? Ако Майката и Бащата не желаят да се надигнат от пясъците, за да се спасят, когато слънцето се покаже над хоризонта, то защо изобщо да се помръдвам? Или да говоря? Или да продължавам да съществувам? — и той отново се взря в мен.

— Това ли се е случило? Майката и Бащата са излезли на слънце?

— Били са оставени на слънцето, скъпи ми Марий — отвърна той и аз се слисах, че знае името ми. — Оставени на слънце. Майката и Бащата не се движат по своя воля — случва се само рядко, за да си шепнат помежду си и да повалят онези от нас, които са дошли при тях за целебната им кръв. Те биха могли да изцелят всички нас, изгорените, ако ни дадат да пием от целебната си кръв. От четири хиляди години съществуват Бащата и Майката, и нашата кръв набира сила с всяко годишно време, с всяка жертва. Тя набира сила дори от глада, защото когато гладът свърши, се радваме на нови сили. Ала Бащата и Майката не ги е грижа за техните деца. А сега, изглежда, не ги е грижа и за самите тях. Може би след четири хиляди нощи те просто са пожелали да видят слънцето!

След идването на гърците в Египет, след извращаването на древното изкуство те не са ни проговорили. Не са си позволили дори да мигнат пред очите ни. А какво е сега Египет? Нищо повече от житница на Рим! Когато Майката и Бащата нападат, за да ни пропъдят надалече от жилите, туптящи на шиите им, те са като желязо и могат да ни строшат костите. И щом тях вече не ги е грижа, защо да ме е грижа мен?

Взрях се в него продължително.

— И ти твърдиш, че това е причината другите да изгорят? — попитах. — Че Майката и Бащата са били оставени на слънце?

Той кимна.

— Нашата кръв идва от тях! — възкликна. — Тя е тяхната кръв. Линията е пряка и онова, що сполети тях, сполита и нас! Ако те изгорят, изгаряме и ние.

— Ние сме свързани с тях! — прошепнах изумено.

— Точно така, скъпи ми Марий — отвърна той, без да откъсва очи от мен. Като че моят страх му доставяше наслада. — Затова Майката и Бащата са били пазени хиляда години, затова им се принасят жертви, затова им се кланят. Каквото се случи с тях, се случва и с нас.

— Кой го е сторил? Кой ги е извел на слънце?

Той се разсмя беззвучно.