Ан Райс - Вампирът Лестат

Ала този път между него и неговата цел застанала съпругата му. Тя не желаела да му позволи да се затвори с демоните. Да се погледнел в огледало, рекла му тя. За едва няколкото часа, прекарани от него в къщата, той се бил състарил забележително.

И когато се оказало, че нищо не може да го разколебае, тя се заключила заедно с него, и онези, които останали извън къщата, чули гръм и трясък на удрящи се предмети и се страхували от мига, когато ще чуят царя и царицата да запищят или да се разбеснеят с призрачни гласове. Данданията, която се носела от вътрешните покои, ги тревожела. По стените плъзнали пукнатини.

Всички побягнали също както преди, освен малка група заинтересовани хора. Тези хора били врагове на царя от самото му възцаряване. Били стари воини, водили битките на Египет за човешка плът, и вече им било додеяло от добротата на царя, от Добрата майка, от земеделие и тям подобни и в това призрачно произшествие виждали не само нова проява на царската суета, а и положение, което въпреки всичко им предоставяло забележителна възможност.

Щом се стъмнило, те се промъкнали в обитаваната от демона къща. Те не се бояли от духове, също както и обирджиите на гробове, разграбващи фараонските гробници. Те имат вяра, ала тя не била достатъчна да обуздае алчността им.

И когато видели Енкил и Акаша сред онази стая, из която хвърчали предмети, те ги нападнали и намушкали царя, и го мушкали отново и отново, както вашите римски сенатори заклаха Цезар, а после заклали и единствената свидетелка, неговата съпруга.

И царят извикал:

— Недейте! Не виждате ли какво сторихте? Вие дадохте на духовете възможност да влязат! Вие отворихте моето тяло за тях! Не виждате ли!

Ала мъжете побягнали, сигурни, че царят и царицата са обречени на смърт — застанала на четири крака, тя прегръщала главата на своя съпруг, и двамата били покрити с безбройни кървящи рани.

Заговорниците разбунили населението. Знаели ли всички, че царят бил убит от духовете? Той трябвало да остави своите магьосници да се оправят с демоните, както би постъпил всеки друг цар. И с факли в ръце всички хукнали към къщата, която изведнъж била потънала в пълна тишина.

Заговорниците настоявали магьосниците да влязат, ала те се бояли.

— Тогава ние ще влезем да видим какво се е случило! — заявили злодеите и отворили вратите.

Царят и царицата стояли там и се взирали спокойно в заговорниците, и всичките им рани били заздравели. А очите им излъчвали призрачно сияние, кожата им — бяло зарево, косите — лъчезарно великолепие. Излезли те от къщата, а заговорниците побягнали в ужас, и те разпуснали всички хора и всички жреци и се прибрали сами в двореца.

И макар и да не се доверили на никого, те знаели какво се е случило с тях.

Демонът бил влязъл в телата им през раните в мига, когато смъртният живот бил на път да ги напусне. Ала в онзи здрачен миг, когато сърцето едва не спряло да бие, той проникнал в тяхната кръв. Може би точно тя била веществото, което той винаги бил дирил в своя гняв, веществото, което се опитвал да изтръгне от жертвите си със своите бесувания, ала никога досега не успявал да нанесе достатъчно рани на жертвите си, преди те да издъхнат. Но сега той бил в кръвта им и кръвта била не просто демона или кръвта на царя и царицата, а съчетание от човешкото и демоничното — и това било нещо съвсем различно.

И от царя и царицата останало само онова, което тази кръв можела да съживи, в което можела да се влее и да го превземе. Във всеки друг смисъл техните тела били мъртви. Ала кръвта протичала в мозъка, в сърцето и в кожата, и затуй разумът на царя и царицата се запазил. Ако щеш и душите им се запазили, тъй като и душата живее в тези органи, макар и да не знаем защо. И въпреки, че демоничната кръв нямала свой разум и свой характер, достъпен за царя и царицата, въпреки това тя укрепила техния разум и техните характери, защото протичала в органите, създаващи мисълта. И към техните умения тя добавила своите чисто духовни сили, тъй че царят и царицата можели да четат мислите на смъртните и да усещат и разбират неща, неподвластни на смъртните.

Накратко, демоните едно им дали, друго им отнели и царят и царицата се превърнали в Нови създания. Те вече не можели да поемат храна, да се развиват, да умрат или да имат деца, ала чувствата им били с такава сила, че чак се ужасявали. И демоните получили каквото искали: тяло, в което да живеят, най-сетне начин да присъстват в света, да чувстват .