Ришел Мийд - Ледено ухапване

Тамара присви леко рамене, все още с невъзмутима физиономия.

— По същия начин, както убиват всички останали. Той беше смъртен, също като нас.

— Да, но той… той е Артур Шьонберг.

— Ти ми кажи, Роуз — рече Дмитрий. — Нали огледа цялата къща. Хайде, обясни ни как е станало.

Докато всички ме наблюдаваха, внезапно осъзнах, че в крайна сметка днес все пак ще ме изпитват. Замислих се върху това, което бях видяла и чула. Преглътнах, опитвайки се да разбера как невъзможното е станало възможно.

— Проникнали са от четири места, което означава, че атакуващите стригои са били поне четирима. Вътре е имало седем морои… — Фамилията, обитаваща къщата, явно бе поканила и гости, което още повече бе увеличило размера на касапницата. Три от жертвите бяха деца. — … и трима пазители. Мъртвите са твърде много. Четирима стригои не биха могли да убият толкова души. Шестима навярно биха се справили, ако първо са нападнали пазителите, сварвайки ги неподготвени. Членовете на фамилията сигурно са изпаднали в паника и не са могли да окажат съпротива.

— А как са успели да изненадат пазителите? — попита ме Дмитрий.

За миг се поколебах. По принцип пазителите не допускат да бъдат изненадвани.

— Защото е имало пробив в защитата. В домакинство, което поначало няма магическа защита, вероятно някой пазител би дежурил през нощта в двора. Но явно тук не е имало такава охрана.

Зачаках следващия очевиден въпрос, как е била елиминирана защитата. Но Дмитрий не ме попита. Не беше необходимо. Всички го знаехме. Всички бяхме видели сребърния кол. По гръбнака ми отново пробягна вледеняваща тръпка. Хора са действали заедно със стригоите… при това с голяма група стригои.

Дмитрий само кимна в знак на одобрение, а екипът продължи работата си. Като стигнахме до банята, понечих да извърна очи. Преди това вече бях огледала помещението с Дмитрий и не желаех отново да преживявам този кошмар. Вътре лежеше мъртвец и засъхналата му кръв контрастираше ярко на белите фаянсови плочки. И тъй като помещението беше вътрешно, в него не беше толкова хладно както в стаите откъм двора.

Липсваше студът, който да забави разлагането. Въпреки това трупът още не вонеше силно, но и не миришеше приятно.

Но докато се извръщах, с крайчеца на окото си зърнах нещо тъмночервено — всъщност по-скоро кафяво — върху огледалото. Преди не го бях забелязала, защото останалата сцена бе привлякла изцяло вниманието ми. Върху огледалото беше изписано с кръв:

Бедни, бедни Бадика. Толкова малко останахте. Цяла една кралска фамилия изчезна почти напълно. Останалите ще ги последват.

Тамара изсумтя с отвращение и се извърна с гръб към огледалото, за да проучи останалите подробности в банята. Но докато излизахме, думите продължиха да отекват в главата ми. Цяла една кралска фамилия изчезна почти напълно. Останалите ще ги последват.

Наистина Бадика бяха един по-малобройните кралски родове. Но едва ли убитите тук бяха последните представители на тази фамилия. Вероятно бяха останали още около двеста морои от фамилията, макар че броят им не бе толкова голям, колкото примерно на членовете на фамилията Ивашков. Специално тази кралска фамилия беше удивително многобройна и разпръсната на различни места. Все пак съществуваха още представители на фамилията Бадика, за разлика от други кралски родове.

Като Драгомир.

От който бе останала само Лиса.

Ако стригоите искаха да изтребят кралските фамилии, какво по-лесно от това да се насочат към нея. Кръвта на мороите дава сила на стригоите, така че разбирах защо така страстно жадуват за нея. Предположих, че преследването конкретно на кралски особи е просто неотменима част от жестоката им и садистична природа. Беше ирония на съдбата, че стригоите искаха да унищожат обществото на мороите, след като мнозина от тях някога са били част от него.

Огледалото и предупреждението върху него продължиха да ме тревожат до края на престоя ни в къщата. Страхът и шокът накрая прераснаха в гняв. Как са могли да го направят? Как е възможно някое същество да е толкова извратено и зло, за да причини това на цяла една фамилия? Как така ще искат да затрият цялото им родословие? Как е възможно създание, което някога е било като мен и Лиса, да пожелае да направи това?

При мисълта за Лиса — и най-вече за това, че стригоите искат да унищожат фамилията й — в гърдите ми се надигна заслепяваща ярост. Силата на тази емоция едва не ме повали на земята. Беше нещо черно и зловещо, заразно, набъбващо, помитащо всичко наоколо. Като буря, готова да се развихри. Внезапно ми се прииска да разкъсам всеки стригои, който ми попадне в ръцете.