Ришел Мийд - Духовна връзка

— Е, дяволите да ме вземат! — възкликна.

Засмях се. Това беше нещо, което и аз бих казала.

— И на мен ми е приятно да те видя. Може ли да влезем?

— Разбира се. — Тя отстъпи настрани. — Искаш ли сладолед?

Кога ли съм отказвала? Взех си един с вкус на грозде и трите се настанихме в малката дневна. Мястото беше на светлинни години далеч от разкоша в сградата за гости на кралския двор, но беше уютно и чисто и несъмнено обичано от Мия и баща й.

— Знаех, че дипломантите ще пристигнат — отбеляза Мия и отметна една руса къдрица от лицето си. — Но не бях сигурна дали ти ще си сред тях. Наистина ли се дипломира?

— Да — потвърдих. — Получих клетвен знак и всичко останало. — Повдигнах косата си, за да види превръзката ми.

— Изненадана съм, че ти позволиха да се върнеш след всички онези шеметни убийства. Или те са били предимство?

Очевидно Мия, като всички останали, бе чула същата преувеличена и доста изопачена история за моите приключения. Нямах нищо против. И без това нямах голямо желание да говоря за истината. Не исках да говоря за Дмитрий.

— Мислиш ли, че някой би могъл да спре Роуз да направи това, което иска? — попита Лиса е усмивка. Опитваше се да отклони темата, така че да не ни се налага да се впускаме в твърде много подробности за това къде съм била, за което й бях благодарна.

Мия се засмя и отхапа голямо парче от сладоледа си. Истинско чудо беше, че мозъкът й още не бе замръзнал.

— Вярно е. — Усмивката й помръкна и тя преглътна парчето. Сините й очи, както винаги умни и проницателни, ме гледаха изучаващо няколко секунди. — И сега Роуз иска нещо.

— Хей, ние просто искаме да те видим — възпротивих се аз.

— Вярвам ти. Но в същото време съм сигурна, че имаш скрит мотив.

Усмивката на Лиса стана по-широка. Тя бе развеселена, че ме бяха спипали в „шпионската“ ми игра.

— И какво те кара да смяташ така? Можеш да четеш мислите на Роуз или просто предполагаш, че тя винаги има скрит мотив?

Сега Мия отново се усмихна.

— И двете. — Отправи се забързано към дивана, седна и отново впери сериозния си поглед в мен. Откога бе станала толкова прозорлива? — Добре. Няма смисъл да си губим времето. За какво ти е нужна помощта ми?

Въздъхнах, но нямаше защо да протакам.

— Трябва да вляза в главната квартира на пазителите.

До мен Лиса нададе приглушен вик. Чувствах се малко виновна пред нея. Въпреки че понякога можеше да прикрива мислите си от мен, нямаше много, което тя да направи или каже, което да ме изненада. А аз? Аз постоянно я изненадвах. През половината време тя нямаше и понятие какво ще последва, но честно казано, щом планирахме да измъкнем известен престъпник от затвора, то проникването в главната квартира не би трябвало да е кой знае каква изненада.

— Леле! — подсвирна Мия. — Не си губиш времето с дреболии. — Усмивката й леко потрепна. — Разбира се, ти не би дошла при мен за дреболии. С тях и сама би могла да се справиш.

— Можеш ли да ме вкараш — да ни вкараш — там? — попитах. — Сигурно си приятелка с някои от пазителите тук… а баща ти има достъп до много места… — Не знаех с какво точно се занимава господин Риналди, но мислех, че е нещо, свързано с поддръжката.

— Какво търсиш? — попита Мия. Вдигна ръка, когато отворих уста да възразя. — Не, не. Не ми трябват подробности. Само основната идея, за да преценя какво мога да направя. Зная, че не отивате на екскурзионен оглед на мястото.

— Нужна ми е малко информация — обясних.

Веждите й отскочиха нагоре.

— За личния състав? Опитваш се да си намериш работа?

— Аз… не. — Ха. Идеята никак не беше лоша, имайки предвид несигурното ми положение дали ще ме определят за пазител на Лиса. Но не. Всяко нещо с времето си. — Нужна ми е информация за сигурността на други места — училища, домове на кралски фамилии, затвори. — При произнасянето на последното се опитах да запазя невъзмутимо изражение. Мия можеше да се съгласи да върши някои откачени неща, но дори и тя си имаше граници. — Предположих, че там могат да пазят подобни неща.

— Истина е — кимна тя. — Но по-голямата част от информацията е в електронен вид. Не искам да те обидя, но това може да е отвъд дори твоите способности. Даже и да се доберем до някой от компютрите, всичко е защитено с пароли. А когато си тръгват, заключват компютрите. Не вярвам да си станала хакер от последния път, когато се видяхме.

Не, със сигурност не бях. И за разлика от героите в онези шпионски филми, за които Лиса ме подкачаше, нямах приятели компютърни гении, които да могат да пробият всякакви защитни кодове. По дяволите. Вторачих се мрачно в краката си, питайки се дали имах някакъв шанс да измъкна повече информация от Ейб.