Ришел Мийд: Огнено сърце

Госпожа Теруилиджър, свикнала да отгатва израженията ми, ме изгледа внимателно и се досети отчасти за мислите ми.

– Ако искаш да поговориш с Инес, мога да ти уредя среща. – Присви устни в лека усмивка. – Макар че не мога да ти гарантирам, че ще узнаеш нещо полезно от нея. Тя е много. Избирателна за това, което споделя.

Мод изсумтя.

– Не бих използвала точно тази дума, но ти се изрази по-учтиво. – Погледна богато украсения часовник на дядо си и остави на масата чашата си. – Е, ще започваме ли?

Обзе ме страх и мигом забравих за Инес, дори и за Ейдриън. За по-малко от година се бях отдалечила на километри от доктрината на алхимиците, ръководила и насочваща целия ми живот дотогава. Вече не се притеснявах да се сближавам с вампири, но понякога отново ме връхлитаха предупрежденията да стоя по-далеч от мистериозното. Налагаше се да се овладея и да си напомня, че магията е пътят, който твърдо съм избрала да следвам, и че може да е лоша, само ако се използва за лоши цели. Членовете на Стелата, както се наричаше тази група, се бяха заклели да не използват магиите си за лоши сили – освен ако не се наложи при самоотбрана или за да защитават околните.

Извършихме ритуала в задния двор на Мод – просторен парцел с палми и кокичета. Навън температурата беше около десет градуса, меко време в сравнение със студовете в края на януари в другите части на страната. В Палм Спрингс бе достатъчно да си облечен с тънко яке – или в конкретния случай с пелерина. Госпожа Теруилиджър ми бе казала, че няма значение с какво ще съм облечена, тъй като ще ми дадат дреха, необходима за ритуала. Оказа се, че това е пелерина, съшита от шест парчета от кадифе, с различни цветове. Като я наметнах на раменете си, се почувствах като амбулантна търговка от детска приказка.

– Това е нашият подарък за теб – обясни госпожа Теруилиджър. – Всяка от нас е ушила по едно парче. Ще носиш тази пелерина на официалната церемония. – Другите бяха наметнати с подобни пелерини с различен брой парчета, в зависимост от това колко техни посестрими са присъствали на посвещаванията им.

Небето бе ясно, осеяно със звезди, а пълната луна блестеше като брилянтна перла на фона на черното небе. Най-подходящото време за правенето на добра магия.

Забелязах, че дърветата в двора бяха посадени в кръг. Вещиците образуваха още един вътрешен кръг, пред каменен олтар, украсен с тамян и свещи. Мод зае водещото място пред олтара и ми даде знак с ръка да коленича в средата, пред нея. Лек ветрец полъхна около нас и при все че досега винаги съм асоциирала тайнствените ритуали с гъсти, широколистни и тънещи в мъгли гори, извисяващите се палми и свежият въздух ми се сториха най-подходящи.

Беше ми трудно да се убедя и доста дълго се колебах дали да се присъединя към тях, а госпожа Теруилиджър поне сто пъти ме увери, че няма да полагам клетва за вярност пред някакво първобитно божество.

– Ти се вричаш на магията – обясни ми тя. – да я изучаваш ревностно и да използваш познанията ѝ за благото на света. По-скоро това е обет на учен. Нещо, което не би трябвало да ти е чуждо.

И така се оказа. Коленичих пред Мод, докато тя извършваше ритуала. Посвети ме в елементите, като за първия от тях – огъня – обиколи около мен със свещ в ръка. После напръска челото ми с вода. Ронещите се от ръцете ѝ листенца на теменужки символизираха земята, а виещият се дим на тамяна призоваваше четвъртия елемент – въздуха. Според някои традиции за този елемент се използваше острие и аз се зарадвах, че за тяхната общност това не важеше.

Също както при вампирските магии, елементите бяха сърцевината на човешките магии. Но също както при мороите, нямаше преклонение пред магията на духа. Тя бе наскоро открита и само шепа морои я владееха. Когато попитах госпожа Теруилиджър за магията на духа, тя не успя да ми отговори задоволително. Най-доброто ѝ обяснение беше, че човешката магия е почерпена от външния свят, където съществуват физическите елементи. Духът, свързан със същността на живота, пламти във всички нас, следователно вече ни е присъщ. Той оставаше мистерия за тези, които владееха както човешката, така и вампирската магии, а последиците от него – плашещи и непредвидими. Тъкмо заради това често прекарвах безсънни нощи, разтревожена за неспособността и нежеланието на Ейдриън да се въздържа от използването на магията на духа.

– Произнеси клетвите си – рече Мод, когато свърши с елементите.

Клетвите бяха на италиански, тъй като конкретно това вещерско сборище водеше началото си от Средновековен Рим. Повечето от това, в което се заклех, съответстваше на всичко казано от госпожа Теруилиджър – обещание да използвам магията разумно и да подкрепям моите посестрими. Отдавна бях научила наизуст тези клетви и сега ги изричах без никакво напъване.