Брент Уийкс - Разбитото око

Отмести погледа си към Цветовете, седнали на подиума до него. Не помнеше Делара Оранжевата да е изглеждала толкова трезва през последните месеци. Вторачи се задълго в онези, които не познаваше добре — Каелия Зелената и Катан Подчервения. Миниатюрната Каелия от новата Тирея би трябвало да е нейна естествена съюзница. Гавин щеше да се нуждае от такава подкрепа в идните дни. Карис се укори, че още не е отделила време да поговори с нея. А Катан от рода Дива роза бе станал най-новият Цвят — замести Арис Подчервената след смъртта ѝ при раждане. Освен това беше братовчед и на Арис Зелени була, и на Ела Джорвис, значи роднина и на Ана Джорвис, която Гавин бе хвърлил от балкона на покоите си, ако ще и неволно.

Ако се надяваше тук да седи някой, чието лице би ѝ вдъхнало спокойствие, заблуждаваше се. Пак погледна Зимун и пак се извърна. Милостиви Оролам…

Веднъж двамата с Гавин тръгнаха на лов за червен бяс и спряха при семейство, което бе успяло да пропъди беса след кратка схватка. По време на вечерята домакинът се държа странно, но отрече да е пострадал. Сутринта стана от леглото и се разпищя. Огнен кристал се беше забил в слабините му и го бе лишил от мъжкото му достойнство. Той бе мълчал от срам. Кристалът обгорил раната и я затворил… но при ставането инфекцията проби през кожата и опръска пода с кръв и гной. Онзи мъж умря, разбира се. Нямате с какво да му помогнат дори да им бе казал веднага.

При всяко поглеждане към Зимун и тя се чувстваше така. С гадни болки като от уродлив плод в утробата. Шестнайсетте години на срам и угризения сякаш издуваха корема ѝ, пълнеха го с отрова.

Истинското изпитание за майката не е ли в грижите за детето? Карис бе изоставила това момче. Нито веднъж не го бе поднесла към гърдите си да го накърми. Дори не беше поискала да го погледне повторно, все едно беше чудовище или още по-противна твар, все едно се боеше, че и един поглед ще стигне, за да го обикне.

Сега го гледаше и беше прекалено късно. Сърцето ѝ беше мъртво.

„Какъв успех, Карис. Нямаше от какво да се боиш. Оказа се още по-студена и корава, отколкото си мислеше.“

Но болките в корема я тормозеха все повече. Не искаше да гледа Зимун. Нуждаеше се от разсъдъка си, който не бързаше да се притече на помощ.

Съзнаваше каква любезност прояви лорд Клонест дъб, като ѝ отстъпи мястото си, но съжаляваше за решението му. Тук се чувстваше като гола. Хората се вторачваха в нея, сякаш очакваха да направи нещо. Невъзможно беше вече да знаят за Зимун, нали?

— Чадо — повтори Висшият луксиат Амазал.

И той я гледаше. Сега всички я гледаха.

— Да?

— Пристъпи напред.

Тя примигна, опита да си спомни за какво бе проповядвал. Нищо не бе останало в главата ѝ. Нямаше как да се е досетил. Да не искаше да я опозори публично? Само защото не е внимавала? Що за глупости ѝ хрумваха…

Изправи се и мина напред с цялото достойнство, което успя да събере.

Висшият луксиат ѝ посочи да застане вляво от него и тогава Карис забеляза как някакво мускулче трепна по челюстта на Андрос Гайл. Облекчението я заля като вълна. Карис не знаеше какво се случва, но щом Андрос се ядосваше, явно никой не бе намислил да я посрами. Тя зае мястото си и най-после умът ѝ се пробуди.

— Исмена Красос — каза Висшият луксиат.

Благородница на средна възраст се надигна от първата редица и застана до Карис. На втората редица нейната братовчедка Аглая Красос с конската физиономия щеше да се пръсне от гордост.

Висшият луксиат изричаше едно по едно имена на хора от първата редица и те излизаха пред всички.

— Ева Дива роза. Нафтали Делара.

Последваха Джейсън Джорвис, Акензис Смит и Крезос Птолос. Карис познаваше всички. Едни още от времето, когато беше дисципула, други само по приказките за тях. Всички имаха дарби на притеглящи. Всеки произхождаше от виден род… или от бивш виден род. Би могла да причисли и себе си към втората група. И все пак не бе очаквала да стои сред тези хора.

Преди да прозвучи и последното име, тя проумя защо Висшият луксиат ги вика. Едва сдържа възклицанието си. Да беше внимавала вместо да се залисва в терзанията си. Но защо бе повикал и нея ?

Ако някой ѝ бе заръчал да съставя предварителния списък, всички щяха да попаднат сред кандидатите… освен нея. Притеглящи от най-влиятелните родове в сатрапиите, които още издържаха срещу вражеското настъпление, повечето от Рутгар и Пария. Вместо Карис трябваше да е Тизис Маларгос, но тя не беше тук и затова я замести лорд Клонест дъб. Той беше слаб син притеглящ и все пак бе издържал изпитанието някога. Затова бе доживял до старини — не притегляше. Не виждаше смисъл с такава мижава дарба.