Брент Уийкс - Разбитото око

— Уж трябваше жени да претърсят жените и мъже — мъжете, но намаляхме толкова, че ни казаха… На Оролам брадата! От какво са тези…

— Просто си свърши работата — прекъсна го Карис.

Претърсването не беше дълго. Той отдели най-много време за косата ѝ, макар че щеше да бъде покрита. После огледа дланите, очите, подмишниците, гърба, задника, ходилата. Очевидно проверяваше не само за забранени предмети, а и за натрупан луксин. Държеше се като безстрастен професионалист и не се бавеше, а лицето му приличаше на маска.

Още седмина черногвардейци следяха претърсващите и луксиатите да не дадат нищо на някого от седмината. Случайният избор (ако беше случаен) на наблюдаващите уж правеше всякакви планове за измама безсмислени. Карис гледаше зорко останалите.

Не откриваше нищо освен очевидната неловкост. И се чудеше какво би могъл да получи измамникът. Цветна леща. Притеглящият знае как да извлече предимство от нея. Малка, трудно забележима, но може да бъде смъртоносна.

Само че не виждаше да се случва нищо нередно.

Други луксиати донесоха сгънати халати и поне двама черногвардейци провериха всяка дреха, опипваха шевовете, търсеха тайни джобове и разбъркваха халатите. След това Висшият луксиат сам раздаде дрехите, уж вече подредени съвсем случайно. Дори бяха с еднакви размери — Карис се чувстваше като в огромен чувал, а Джейсън Джорвис едва стегна своя халат.

Докато се обличаха, Висшият луксиат мина при всеки с обикновена дървена купа.

— Теглите жребий кой след кого ще избира.

— И какво избира последният? — попита Карис невинно.

Амазал въздъхна.

— Ще бъде ли голяма изненада за тебе, ако кажа, че в миналото и за това са водени разгорещени спорове? Сега е просто: номер едно избира пръв, номер седем — последен.

Тя сви рамене и изтегли номера си. Шест.

— Ще ви бъдат дадени седем камъка. Вслушайте се в гласа на Оролам. Той ще ви упъти. Всеки от вас може да донесе не повече от един камък. И нека ви предупредя — всеки камък е покрит с много слоеве боя, не можете да отгатнете колко надълбоко е скрит истинският. Донасяте камъка и го потапяте в купата с разтворител. Така ще се разкрие кой е избрал Белия камък.

— Откъде го донасяме? — попита натъртено Карис.

— Това ли е всичко? — последва въпросът на Джейсън Джорвис. — Няма други правила, така ли?

— Наистина ли не помниш? — учуди се Исмена Красос.

— Семейството ми не беше на Ясписите миналия път.

— И не си чул никакви истории?

— Просто искам да изясним правилата — сопна се той.

Спомените на Карис от времето, когато избраха Орея Пулор за Бялата, бяха свързани само с Аместан Ниел — момчето от съседното имение през онова лято. Едва ли размениха повече от две-три думи. Най-добрата ѝ приятелка, с която Карис сподели колко е влюбена в него, го целуна вечерта преди той да замине. Съкрушително предателство за малката Карис. Наскоро бе научила, че Аместан Ниел станал третият най-голям износител на овча вълна в Пария.

Нещо се разтресе някъде в кулата. Нещо голямо. Всички се заспоглеждаха.

— И това ли е… част от церемонията? — попита Карис.

— Продължаваме — отговори само Амазал.

Луксиатите отнесоха параваните и кандидатите застанаха в кръга.

— Не се стряскайте — обърна се Висшият луксиат към седящите в залата. — Вятърът често е силен.

„Вятър ли?“

По невидим за Карис сигнал всички прозорци в залата се плъзнаха надолу в жлебове. Такива бяха и прозорците в покоите на Гавин на етажа над залата. След първия хладен повей въздухът в залата се успокои. Утрото беше безветрено и топло.

Подът под краката ѝ се раздвижи и Карис веднага зае бойна стойка и стъпи устойчиво. Подът мърдаше и под останалите кандидати. Исмена я погледна и се засмя, сякаш казваше: „Не е ли вълнуващо?“

Широкият пет крачки кръг се издигна. Шарки в пода на залата потъваха, превръщаха се в улеи… и целият диск със стоящите на него кандидати се плъзна към отворен прозорец.

— Само аз ли си мисля, че това не е сполучливо хрумване? — подхвърли Карис.

— Ами скачай — отвърна Джорвис.

Тя стоеше до ръба на диска и се питаше дали да не направи точно това, но само докато не чу думите му.

Дискът излезе през отвора, закрепен на огромна подпора, подала се от Кулата на Призмата два етажа по-надолу. Отдалечиха се на десет, после и на двайсет крачки от стената и тогава широките прозорци се върнаха с тракане на местата си.

Аха… Значи всички в залата можеха да виждат какво се случва, но не и да повлияят на резултата чрез притегляне. Седящите вътре благородници се взираха напрегнато, но погледът на Карис внезапно се отклони нагоре.