Брент Уийкс - Разбитото око

Но опиянението е породено от отрова…

Андрос Гайл отвърна невъзмутимо на погледа ѝ. Карис долови, че не е ядосан, по-скоро по усет, а не по някакъв признак в изражението му. Той чакаше нещо да се случи. А щом Андрос Гайл чакаше спокойно, значи предвиждаше победа. Позволяваше си търпение, защото щеше да спечели тази игра.

Карис се усмихна, сякаш знаеше каква е играта и се наслаждаваше на очакването му да победи, готова да го надиграе. И той мигна, в очите му се мярна съмнение. Тя сведе глава с престорена скромност, но усмивката ѝ още подсказваше тайни, които я развеселяват.

Значи той се беше подготвил. Проклет да е. Андрос Гайл не оставяше нищо на случайността, дори ако шансовете са шест към едно в негова полза. Дори да бе подчинил останалите шестима, предпочиташе някого от тях.

Но как би могъл да си послужи с измама? Церемонията сигурно беше измислена така, че да не допуска това.

Андрос Гайл обаче знаеше какви са предпазните мерки. Или кой следи да бъдат спазвани.

Карис се взря за миг във Висшия луксиат Амазал. И той ли участваше в играта?

— Оролам, Повелителю на повелителите — започна Амазал. — Обърни взора си към нас. Върховни господарю, към тебе отправяме молбите си. Виж делата ни и ги благослови със своята светлина, своя живот, своята добрина. В този ден, Оролам, Господарю и Повелителю, Уравновесителю на везните, Всемогъщ и Справедлив, Страховит в силата, Достоен и Чист, Щедър в милостта, да бъде твоята воля, а не нашата. В този ден търсим Белия или Бялата — твоята светлина, твоя противовес на мрака. Ние, твоите сатрапии, те молим да положиш леко длан върху нас, върху послушните ни сърца, защото се нуждаят само от напътствие, не от принуда, защото се стремим да служим на тебе, а не на себе си. Ние се прекланяме пред тебе. Господарю на лукслордовете, Светлина на народите, Глас в покоя, Водач на слепите и Път към опрощението за заблудените. Виж ни, Боже, и ни покажи пътя.

— Кандидати, излезте отпред — продължи той. — От този миг притеглянето е забранено. То налага нашата воля на света. Всеки, който притегли или приеме друг да притегли заради него, ще бъде отстранен и екзекутиран като еретик. Разбрахте ли ме? Тогава повторете след мен: „Под Всевиждащото око на Оролам аз разбирам и приемам.“

Седмината повториха в хор. Последваха го към очертан в пода кръг. Млади луксиати донесоха паравани за всеки и побързаха да ги разгънат. На Карис ѝ се падна пъпчиво изчервено момче на не повече от осемнайсет години.

Висшият луксиат заговори тихо, за да го чуват само седмината.

— Церемонията не бива да бъде опорочена. В отдавнашни времена някои са опитвали да осквернят нейната святост, затова сме се погрижили да я опазим. Никакви лещи. Никакви огледала. Никакви накити. Никакви платове в цветовете, които притегляте. Нищо. Дори косата ви ще бъде покрита. За да сме уверени, че спазвате ограниченията, ще се съблечете, ще бъдете претърсени и ще получите еднакви одежди чрез жребий — на всичко това ще бъдат свидетели черногвардейци, луксиати и самите вие. Никакви изключения за никого. Дори Белият или Бялата се подчиняват. Ако не сте съгласни с тези правила, оттеглете се незабавно. Ако не възразите сега и разкрием, че нарушавате правилата, ще бъдете екзекутирани. Разбирате ли?

Седмината потвърдиха.

— Ако смятате, че някой от останалите прави нещо злонамерено, кажете на луксиатите. При него или при нея ще дойдат друг черногвардеец и друг луксиат и ще извършим повторно претърсване. За потвърдена вина ще има подобаващо наказание — смърт и за еретика, и за черногвардееца, който е позволил такава ерес.

Амазал излезе от кръга и Карис се съблече. Нейният изчервен луксиат се притесняваше повече от нея. А после видя синините. След тромавия скок в реката лявата страна на тялото ѝ изглеждаше като труп на пребит човек. Устните му се размърдаха, но явно му бе забранено да говори. Карис не му обръщаше внимание. През годините в Черната гвардия така бе свикнала с неизбежната понякога голота пред очите на други, че не виждаше в нея нищо срамно. Ако умът ѝ се занимаваше с тялото, нямаше да мисли за играта, която бе подхванал Андрос. Не се ли съсредоточиш изцяло, нямаш никаква надежда да победиш в игра, чиито правила определя Андрос Гайл.

Висшият луксиат стоеше срещу седмина от Черната гвардия. Всеки изтегли номер от поднесената му купа и отиде при някого от събличащите се благородници. Наставникът Фиск… тоест вече стражеви капитан Фиск дойде при Карис. Леко сви напращелите си от мускули рамене.