Брент Уийкс - Разбитото око

— Положили са въжето на дъното отдавна, преди столетия — обясни Бен-хадад. — Но оттогава е обраснало с корали и още кой знае какво. Може цялото дъно да се е размествало. И сега тежестта не стига.

Кип се взираше в наклона на въжето. Ако се спуснеха по него, щяха да се забият във водата с немислима скорост, и то преди да са изминали и половината разстояние до Оръдейния остров. Наклонът беше прекалено стръмен. Нямаше да оцелеят.

Чуха оглушителния изстрел на тромблона, но не виждаха нищо отвъд потрошената врата и гъстия дим.

— Бихме могли… да притеглим някакви спирачки за макарите — предложи Бен-хадад. — Но ранените… Трошач, няма как да стигна с плуване до острова.

— Много неприятно ми е да се заяждам пред лицето на смъртта и така нататък — вметна Тея, — но и да стъпим на Оръдейния остров, с какво ни помага това?

— Ами ще останем живи още половин час — отвърна намръщено Кип.

— Отдръпват се! — извика Круксър.

— Корабът е от другата страна на Големи Яспис — продължи Тея. — Според тебе ще успеем ли да стигнем до Големи Яспис и да го прекосим чак до кейовете, преди да ни пресрещнат някои от петстотин осемдесет и двамата мръсници в Бялата гвардия?

— Е, вече са по-малко — напомни Феркуди. — Убихме поне…

— Ще ни догонят лесно, а като нямаме тесен проход, от който да ги отблъскваме както тук, ще измрем.

— Тея, изобщо не ми помагаш! — оплака се Кип. — Чакай!… Тея, ти си гениална!

— Нима?

— Ела тук! — Той опипваше очилата си. — Парил!

— Идват! — Този път викаше Винсен. — Бутат пред себе си някакъв голям щит!

— Трошач, какво търсим? — попита Тея.

— Имаше надпис „Към острова“. Кой слага надпис за посоката, ако е само една?

— Иде ми да те разцелувам! — възкликна Тея.

Погледнаха се. И бързо сведоха очи.

— Имат и подкрепления! — съобщи Винсен.

— Ей там — посочи Тея.

Изтича на мястото, натисна очертанията на ключ, появи се още един надпис и втори ключ. Кип го натисна, без да се тревожи за значението на надписа. Времето им изтичаше. Започна да дърпа новия лост.

— По-бързо! — настоя Круксър.

— Не, чакай! — възрази Бен-хадад и думите започнаха да се изливат от устата му. Кип замря. — Това въже продължава чак до югоизточната част на Големи Яспис. Сигурно минава през много улици, които днес гъмжат от хора! Ако изведнъж изскочи изпод земята, можем да убием десетки. Дай им време да се дръпнат.

— Спасяваме живота на Светлоносеца! — кресна Круксър. — Продължавайте! Това е заповед!

Докато викаше, не спираше да презарежда тромблона.

Кип се напъваше и другият зъбер-тежест също се откъсна от кулата. Второто парче се оказа много по-голямо. Падна и стоманеното въже се изтръгна от скривалището си с мощно бръмчене. Тежестта се вряза в земята под кулата и пропадна в огромната кухина на подземните тренировъчни зали, както бяха искали създателите им.

На Кип му оставаше само да се надява, че не са погубили никого долу. Оттук не можеше да различи какво се случва в града. Питаше се станал ли е току-що убиец. Но опиташе ли да доближи ръба отсреща и да огледа оттам, можеха да го застрелят през бойниците в широкия щит на колелца, който стражниците бутаха упорито към вратата. Стигнеха ли до целта си, щяха да стрелят безпрепятствено по почти целия покрив.

Хукна към Круксър, сложи си червените очила в движение, притегли червен луксин и накрая му се стори, че ще пламне от само себе си. Изпъна ръка и изхвърли от дланта си струя червено с цялата сила на волята си.

Потокът се разплиска по щита, разля се под него и проникна навътре в коридора.

Мъжете от Бялата гвардия знаеха какво ги чака при такива количества червен луксин. Петимата зад щита побягнаха в ужас.

Паниката е заразна, но не всички са податливи на нея. Едър страж пристъпи напред, махаше с опакото на дланта полепналото по лицето му огнено желе. Опря приклада на мускета в рамото си… но не успя да се прицели. Горящият фитил подпали лицето му.

Куршумът излетя към тавана и пищенето на рикошета изпревари само с миг бумтенето на пламъците. Мъжът закрещя.

Кип подмина вратата и завари Бен-хадад да нагласява макарите върху стоманеното въже.

— Въжето не уби никого — успокои го Бен-хадад. — Изскочи от крепостните стени на града. Много добре са го измислили. Кой е пръв?

— Няма да е Трошача — реши Круксър. — Тези макари може да не вършат работа. Аз ще съм пръв. Винсен, ти си втори. Брой до десет, преди да ме последваш. Може да налетим направо в схватка на другия край. След това е Феркуди. След него — ранените. Големия Лео и Бен-хадад. Тогава е Кип. Тея, ти си накрая. Трябва ли да правя нещо? — обърна се той към Бен-хадад.