Брент Уийкс - Разбитото око

С всяко дърпане на лоста се появяваше още някаква част от въжето, което май продължаваше до отсрещния край на кулата.

— За какво служи? — чудеше се на глас Кип. — Къде е проклетият отвор? Трябва да е някаква шахта, нали?

Чуваше тътена от изстрелян луксин, вопли, гърмежи, пращене на дърво, но не можеше да се ослушва. Светът му се смали до този дълг, до това място. Стоманеното въже най-после изскочи в цялата си дължина над покрива — продължаваше по макара на прът от другата страна.

Кип дръпна лоста отново и не усети никаква съпротива. Тази част от работата му бе свършила, в каквото и да се състоеше тя.

— Това беше! — извика той. — Какво имаме?

— И там няма шахта — каза Феркуди, вторачен в макарата.

— Капитане! Ще ги задържите ли пред вратата без Феркуди? Трябва ми! — провикна се Бен-хадад.

— Да! Върви, Ферк!

Круксър беше с очила, запращаше луксин през дупките във вратата, която едва се крепеше на пантите, пробита и нацепена от куршуми.

Настъпи кратко затишие.

— Феркуди, занеси ме там — помоли Бен-хадад.

Феркуди веднага го вдигна и отиде при Кип, който стоеше до ръба. Стоманеното въже се беше показало не само над покрива, но и от стените на кулата, скрито може би от столетия под каменния зид. Надолу обаче се виждаха само десетина крачки от дължината му.

— Оролам да се смили над нас — каза Тея. — Скъсано е. Вижте.

На каменните плочи пред краката им, точно до пръта с макарата, имаше текст на старопарийски.

— Какво пише? — припряно попита Кип. — Някой ще го прочете ли? Круксър е зает.

— Пише „островът“ — отговори Феркуди.

Разбира се, той знаеше старопарийски. „Разбира се“ ли?

Погледнаха към Оръдейния остров, почти точно на запад отвъд пролива.

— И там има такъв прът. — Феркуди посочи.

Доколкото успяваха да видят, от макарата на Оръдейния остров също започваше стоманено въже.

— И какъв е смисълът? — недоумяваше Кип. — Да не служи като опора за някаква магия? Кой е способен да притегля на такова разстояние?

— Не, не — махна с ръка Бен-хадад. — Двата пръта би трябвало да са свързани чрез въжето. Само че е нужна огромна тежест, за да го опъне.

— Имаме нужда от помощ! — извика им Круксър.

Правеше всичко по силите си да крепи вратата с луксин, но синьото се разтрошаваше от куршумите. Червеното и подчервеното на Големия Лео бяха безполезни за защита.

— Отивам — каза Феркуди, извади от раницата си два рога с барут и се втурна към вратата.

— Тежестта трябва да е огромна, за да изтръгне въжето от това, което го задържа — настояваше Бен-хадад. — Аха, погледнете! — В друг зъбер се беше отворила ниша, пълна с някакви механизми от ремъци и макари. — Слагаш макарата на въжето, хващаш се и прехвърчаш чак до Оръдейния остров.

— Но то не стига дотам! — възрази Кип. — Доникъде не стига!

— Значи нещо не е наред. Трябва да освободим тежестта.

Прекъсна ги ехтящият глас на Круксър:

— Няма с какво да заредим тромблона! Сещате ли се за нещо?

Тромблон можеше да бъде напълнен с какво ли не — камъчета, пирони, куршуми за мускет. Но на покрива нямаше нищо. Само съвършено запечатан твърд жълт луксин би издържал огромното натоварване на изстрела.

— Монетите в раниците! — сети се Кип. — Ако умрем тук, и без това не можем да ги похарчим.

За секунда всички погледи го обявиха за луд. В следващата секунда всички вадеха от раниците си пръчки монети и ги мятаха към Големия Лео, който бе опрял гръб в стената. Лео започна да сипва данари и квинтари в широката цев.

Горната една трета от вратата липсваше напълно.

— Готвят се да щурмуват — каза Круксър, надникнал за миг през дупката. — Побързай, моля те.

— Бързам! — увери го Големия Лео и натъпка в цевта парчета от кърпа.

Кип изтича при лоста и пак го дръпна. Завъртя, разклати, бутна, дръпна и… лостът зацепи в нещо. Той го дръпна с все сила.

Усети нещо да се откъсва в кулата и внезапно стоманеното въже се стрелна над покрива. Кип се обърна — целият зъбер се откъсна, огромното парче падаше покрай кулата. Тежестта опъваше въжето с невероятна сила.

Кип се втурна към отсрещната страна на кулата да види резултата и завари Бен-хадад посърнал.

— Ето защо — каза му Бен-хадад — инженерите са длъжни да предвидят всичко .

Стоманеното въже се бе изтръгнало според замисъла от скриващите го улеи в стената на Кулата на Призмата, изпънато покрай покрития мост към кулата на подчервеното и над тясната ивица земя зад нея, преди да стигне до морето. Но вместо да се изопне чак до далечния прът на Оръдейния остров, продължаваше във водата на залива.