Брент Уийкс - Разбитото око

Круксър прескочи щита и почна да наглася тежестите, без да обръща внимание на опасността. Щеше да натисне лоста за изкачване, но го спря викът на Кип:

— Круксър, не! Бен!

Бен-хадад лежеше в коридора. Надигна се стремително и пак се свлече. Окървавеното му коляно се подгъна накъдето не биваше.

Феркуди се метна над зелената преграда. Куршумите вече блъскаха по щита и Кип не можеше да шавне. Това беше отворен луксин — спреше ли усилията на волята си да го поддържа, всички те щяха да умрат.

Това беше неговата задача. Сега нямаше какво друго да направи. Опиташе ли да се прави на герой, щеше да обрече приятелите си. Бездруго може би само отлагаше за малко края им.

Трепереше от напрежение — още стражници се опомняха и се прицелваха в него и останалите в асансьора, във Феркуди и в проснатия на пода Бен-хадад.

Във въздуха до застаналите в извита дъга стрелци ненадейно се появи тромблон. Ударникът щракна, от разширяващото се дуло изригнаха искри, пламъци и разтопена смърт. Кип мигновено разшири зениците си за подчервено зрение. Помисли нелепо: „Преди половин година не можех да го направя. Напредвам!“

Видя как Тея запрати празния тромблон към стражниците и вдигна към тях другия, който бе притискала до левия си крак под наметалото. Стреля с него по втората редица.

Един-двама пак гръмнаха по нея неточно преди втория изстрел, но Тея отскочи, краката ѝ се мярнаха за частица от секундата под развятото наметало. Никой от стражниците не забеляза. Нападението беше твърде изненадващо, смрази ги. Едва не се прекършиха.

Кип усети превъзходния шанс. „Още един удар — подсказа умът му на Гайл — и те ще се разбягат.“

Но той поддържаше зеления щит и не можеше…

Феркуди нахълта в асансьора с Бен-хадад на ръце, миг по-късно вече видимата Тея скочи при тях. Круксър натисна лоста.

Асансьорът полетя нагоре. Блъсна се в първата преграда, подхвърли всички над пода и спря със стържене. После пропадна обратно.

Откъм стражниците се разнасяха писъци. Кип се надигна от пода и зеленият щит се разпръсна, докато Круксър припряно нагласяше тежестите.

Някой тичаше озверял към тях. Кип притегли зелено острие и го прониза в лицето. Стражът го връхлетя, още беше жив, още посягаше да удари. Кип заби лакът в носа му и той отхвръкна. Друг напираше към тях, държеше тромблон.

Зеленият шип прелетя край него, защото той се подхлъзна в размазаната по пода кръв и спря по гръб почти в краката им. Не опита да стане, а завъртя оръжието към тях. Щеше да пръсне на парчета половината група от упор.

Винсен скочи върху него с нож в ръка.

Острието се забиваше и излизаше, забиваше и излизаше от корема на стража, сякаш шивач бързаше да довърши подгъв на дреха. Винсен не спираше, беше смразяващо, беше възбуждащо, кърваво, мръсно, гадно… и необходимо. А онзи отказваше да умре, все се мъчеше да обърна цевта на тромблона към лицето на Винсен.

И Феркуди скочи към схватката навреме, за да завърти тромблона към другите нападащи стражници. Винсен натисна спусъка и оръжието запрати каквото имаше в заряда му към мъжете от Бялата гвардия, но те не бяха толкова наблизо, че да ги убие на място.

Със здравата си ръка Големия Лео сграбчи умиращия страж и го изхвърли от асансьора. Но още един напираше към тях въпреки окървавеното си лице. Кип изстреля юмрук от зелен луксин. Поръсиха го парченца от зъби и още кървави пръски. Мъжът падна наполовина в асансьора, наполовина отвън, точно когато лостът под ръката на Круксър се премести.

Понесоха се нагоре и повлякоха стража в шахтата. Той изпищя диво — тялото му се заклещи между ръба на асансьора и стената на шахтата. И млъкна тутакси, щом се разкъсаха мускули, кости и ризница. Половината от трупа остана при тях, а всяка отваряща се само нагоре преграда на етажите остъргваше още от него. Една трета, глава и ръка, шлем с глава в него и накрая нищо не остана от човека, който беше жив допреди десетина секунди.

Кип тупна по задник, опулен от ужас, докато челюстите на войната схрускваха тялото пред очите му.

Преодоляваха етаж след етаж сред трясъка на отварящи се прегради. Круксър бе нагласил тежестите точно от втория опит и никъде не се бавеха излишно. Няколко пъти видяха смаяни стражници, които нямаха време да стрелят.

Накрая се озоваха на последния етаж.

Нямаше никой от Бялата гвардия на пост, черногвардейците ги познаха и дотичаха. Круксър запази хладнокръвие и това беше добре, защото от другите само Винсен беше невъзмутим. Двамата избутаха припряно останалите от асансьора.