Брент Уийкс - Разбитото око

„Тъпанар! Бялата е знаела за таен изход! Разбира се, че е знаела! Трябва да е в нейната карта!“

— Залостена! — извика Големия Лео, връщаше се тичешком.

— И моята! — добави Тея.

— По стълбата слизат много хора. Тичат! — осведоми ги Феркуди.

— Значи са запречили всички врати — каза Круксър. — Кип, откри ли нещо?

— Трябва ми светлина. Пълноспектърна светлина.

— Значи няма да стане на стълбището — каза Феркуди. — Естествена светлина има само отвън.

— Не останаха ли бели факли? — попита с надежда Големия Лео. — Тея?

— Нито една. Изгорихме ги.

— Ако се качим един етаж нагоре, можем да излезем на някой от балконите — напомни Големия Лео.

— Не се качвам обратно — натърти Круксър. — Опитваме се да излезем от кулата, а изглежда, че всички пътища за бягство са през подземните етажи. Тръгнем ли нагоре, ще се натъкнем на двойно повече стражници от онези, през които вече минахме.

Най-после се върна и Бен-хадад. Беше се задъхал.

— Стигнах… стигнах чак до асансьора. Можем да… да се промъкнем някак. Но видях какво става отпред. Пред Стъблото на лилията има засада. Поне четирийсет… не, петдесет от Бялата гвардия. С мускети.

— Качваме се — реши Кип.

Гледаха го като луд. И бяха прави. Дори ако си пробиеха път до асансьора, от голямото фоайе можеха да ги обстрелват, преди да са тръгнали нагоре.

— Трошач, нагоре ли? — Круксър сви вежди.

Винсен опъна тетивата и стреля. На четирийсет крачки от тях изскочилият през вратата на стълбището мъж залитна и се просна на пода. Винсен вече имаше друга стрела на тетивата. Стреля отново.

— Тръгваме! — заповяда Круксър.

Още четири стрели профучаха по коридора и колчанът на Винсен се опразни.

Бен-хадад ги поведе през тясна врата. Видяха, че е катурнал огромно бюро, за да освободи пътя.

— Не го направих със сила. Лост и опора — обясни той.

Провираха се през малки свързани стаички, където нямаше никого. Излязоха в още един тесен коридор. Бен-хадад сочеше вратите.

— Капитане, оттук се стига обратно до онази, която ти завари залостена. Тази е за кухните, където има изход, но в тези часове от денонощието е стена. Така е във въртяща се кула.

Кип се бе убедил от собствен опит в баните какви неудобства поражда това.

— По този коридор се стига до още стаи за роби — посочи Бен-хадад, — нататък има врата, през която ще излезем встрани от засадата. Поне в първите секунди ще ги изненадаме. Е, ако искате да си опитаме късмета…

— Да го направим — настоя Тея. — Аз ще им привлека вниманието с моя малък фокус. Стрелят ли с мускетите от паника, стават уязвими, докато презаредят. Ще ги накарам да се обърнат на другата страна, а вие ще им се нахвърлите в гръб.

— Ние седмината срещу двайсетина стражници? — възкликна Бен-хадад. — Тея, ние сме добри бойци, но не знам дали ги превъзхождаме чак толкова…

— Защо обсъждаме? — учуди се Винсен. — Имаме командир.

— Така ли? — попита Големия Лео. — Вин, вече не сме в Черната гвардия. Може би трябва да решаваме всички заедно.

— Достатъчно — спря ги Круксър. — Трошач, убеден ли си?…

— Ако искаме да сме сигурни, преди да решим, свършено е с нас — отвърна Кип.

— Ама че си проклетник, Кип! — избухна Тея. — Не е добър момент за тези…

— Трошач — поправи я Круксър.

— Добре де, Трошач. Видях какво ти причиниха онези неща. Ако опиташ да погледнеш още една карта, може да те убие. Или да ти погълне ума за половин час. Искаш да тръгнем нагоре ? Гос умря, за да слезем . Искаш да се върнем?

— Бялата е имала път за бягство. Входът сигурно е близо до нейните покои.

— Значи ще ни водиш на последния етаж? — попита слисано Феркуди.

— Казах ви, че ми трябва светлина, за да…

— Стига! — скастри ги Круксър. — Кип… Трошач, с тебе сме, защото ти вярваме. Ако някой се колебае, да се скрие някъде, докато всичко това свърши. Решавайте.

— Аз съм с вас — каза Тея съвсем тихо.

Примирена с неизбежната смърт. Готова беше да умре, за да докаже предаността си, но си оставаше убедена, че Кип греши. Никой не възрази, Феркуди само промърмори:

— Просто попитах, какво толкова?

— Да го направим — каза Круксър. — И… Трошач, следващия път, когато те попитам дали си сигурен… излъжи.

Кип си пое дъх. Уповаваха се на неговите догадки. Ако се заблуждаваше… Тогава всички щяха да умрат. Не че нямаше да ги сполети същата участ, ако се опитат да пробият през голямото фоайе.

Влязоха в следващ коридор.

— Оттук е към асансьора — посочи Бен-хадад и се обърна на другата страна. — Натам е стена, която ще стане незаключена врата след половин час. Кулата ще се завърти достатъчно, за да минем някак, след… може би десет, най-много петнайсет минути. Ще излезем отзад, но пак ще се натъкнем на онези в двора.