Брент Уийкс - Разбитото око

Андрос беше вложил толкова усилия в плана си, че на Кип не му се вярваше да е заповядал нападението. Може би Бялата гвардия се престараваше от желание да му угоди, като убие неговия „враг“? Или все пак беше поредното предателство на човека, за когото те бяха неразделна част от живота му?

Круксър му предложи зелен и син факел.

— Шипове и щит?

Но погледът на Кип се впи в емблемата на Могъщите — мъж с изпънати надолу и встрани ръце, кръгове от сила около юмруците му.

— Сетих се за нещо по-добро.

Изсмукваше зеленото от магическия факел, сякаш беше вода от извор.

— Всички трябва да тичате след мен толкова бързо, колкото издържат краката ви. Вдигнете ме.

Бен-хадад и Круксър го хванаха под мишниците и Кип притегли диск под краката си.

— Сега пък имам нужда и от малко оранжево. Но тези неща струват цяло състояние…

— Ако умрем, ще ни е все едно — отвърна Тея и задейства оранжев факел.

Кип не възрази. Притегли зелена площадка, после оранжева смазка под нея и пак зелено, но с извивка.

— О, чувал съм за тези кълба — оживи се Бен-хадад. — Древните са ги наричали „водни топки“. Притегляли ги от синьо, за да виждат какво има навън. С тях минавали по повърхността на реки и езера…

— Стъпки — прекъсна го Големия Лео. — И отгоре, и отдолу!

Някой стреля към стъпалата над тях. Кип чу шума от падането на тяло. Още един изстрел. Псувня и писък. Кип се опитваше да не слуша, но зеленото бучеше в него, искаше да смазва враговете, за да им затвори устите. След секунди създаде мехур от луксин. Разстла отвътре малко оранжево, преди да го затвори. Запечата го отвътре и постави възловата точка близо до повърхността, за да се измъкне лесно.

Сега стоеше в мътно прозиращо зелено кълбо. Искаше да остава прав вътре, като ходилата му се плъзгат непрекъснато по оранжевото при търкалянето на топката. Разбра обаче, че няма да успее.

— Току-що проумях, че не е нужно да съм в топката — каза Кип. — И май идеята ми не я бива за нищо.

Но звуците проникваха трудно през затвореното кълбо. Никой не го чу.

Кип махна с ръка на Круксър, който сметна това за знак, че е готов, и двамата с Бен-хадад бутнаха топката към стъпалата. Кип падна на секундата. Оранжевото си беше хлъзгаво.

Привидя му се, че Круксър опита да спре някак топката, но Бен-хадад помисли, че всичко е наред, и тласна Голямото гибелно гюле с все сила. Май щеше да се окаже гибелно и за Кип.

И Кип заподскача по стъпалата. Отначало топката се търкаляше бавно, стигна до следващата площадка и подскочи. Движеше се покрай външната извивка на спиралната стълба… и налетя към лицата на десетина-дванайсет стражници от Бялата гвардия, които тичаха нагоре. Беше с диаметър шест стъпки, стълбата беше широка десет. Кип не очакваше, че ще помете всички врагове, но точно това се случи.

Завъртя се с десния хълбок нагоре за миг и видя как другите от групата трополят стремително подире му — съсичаха размятаните стражници и внимаваха да не се спънат в тях. Следващото подскачане на топката го събори на другата страна.

Дори не видя следващите врагове, само усети сътресението от сблъсъка с тях. Топката набираше такава скорост, че нямаше как другите да не изостанат. При поредното отскачане той се озова с главата надолу и само липсата на ръбове и ъгли в кълбото го спаси да не си счупи врата. Още един сблъсък — толкова силен, че зъбите му изтракаха. Топката отскочи в обратната посока.

Проснат по гръб, Кип се взираше през полупрозрачния луксин, питаше се колко ли врагове е убил с толкова силен удар.

Нито един. Кълбото бе налетяло на издадена рамка на врата. И сега се търкаляше бавно към стъпалата под тази площадка.

Зърна разкривено от зеления луксин младо лице, надничащо иззад завоя на стълбата. Стражът зяпаше недоумяващо — пред него имаше тантурест младеж в кълбо. Загрозеният от оптическата илюзия страж носеше мускет, но стоеше бездейно. Само един удар на сърцето по-късно до него имаше още половин дузина от Бялата стража. И те спряха учудено.

Кип им помаха дружески. Онзи път на реката това бе помогнало. Но никой от тези мъже не отвърна на поздрава.

Сети се за още нещо. В топката нямаше никакви отвори. Не му стигаше въздух. Не чуваше какво си говореха стражниците, но не личеше да са настроени добре към него.

Появи се офицер и кресна:

— Гръмнете това нещо!

И те вдигнаха мускетите за стрелба. Кип бе спирал куршуми със зелен луксин, само че отворен, наситен с цялата мощ на обзелото го тогава безумие. В момента лежеше по гръб, а луксинът на тази топка не можеше да спре куршуми.