Брент Уийкс - Разбитото око

Ако някои в Бялата гвардия бяха достатъчно умни и дисциплинирани, щяха да ги посрещнат със стена от остриета на копия или мускети в две-три редици. И щяха да ги пометат с първия залп.

Заспоглеждаха се.

— Щом ние ги чуваме как се качват, те ще ни чуят как слизаме — промърмори Бен-хадад.

Невъзможно беше да изненадат врага.

Отекна изстрел и парче дърво от рамката на вратата, през която бяха минали, халоса Големия Лео по рамото. Той изохка.

— Един етаж надолу.

По-добре да се разправят с нападатели от две страни вместо от три. Кип използва докрай зеления луксин в тялото си, за да закрепи вратата. Нямаше да спре преследвачите, но поне щеше да ги забави.

Настигна групата на следващата площадка, където не ги дебнеше никой. И тук вратата беше залостена. Големия Лео оглеждаше тялото си и се тупаше с длани в търсене на рана.

— Светлината е слабичка, всеки да поеме колкото може повече луксин — заповяда Круксър.

Преди да довърши, в стълбището притъмня — на най-близкото прозорче се плъзна капак. Озоваха се в непрогледен мрак.

— Адове! — изсумтя Феркуди.

— Винсен, ти си — нареди Круксър.

Обля ги мъждукащо жълто сияние.

— Капитане, мога да я поддържам има-няма половин минута.

— Трябва да се махнем от стълбището — каза Големия Лео.

— То е единственият ни път навън — напомни Кип. — Излезем ли от стълбището, само им даваме повече време да ни обкръжат.

Един етаж надолу някой заудря с юмрук по вратата. Всички врати бяха залостени от тяхната страна. Кип застина, ослушваше се. Чу иззад долната врата приглушен женски глас:

— Кип? Бен-хадад? Адрастея?

Струваше му се, че познава гласа.

— Нищо не губим, ако слезем — реши Круксър.

Изтичаха надолу по стъпалата и се подредиха за отбиване на атака, преди да дръпнат резето. Отвориха рязко. Зад прага стоеше само една жена. Срещу нея зейнаха дулата на тромблони и тя вдигна уплашено ръце.

— Дойдох да помогна!

В първия миг Кип не можа да я познае. В средата на четвъртото си десетилетие, с леко прегърбена и отпусната стойка, зелени очила на златна верижка. Къдравата черна коса беше вчесана назад и пригладена с ароматно масло. Жената се усмихна.

— Магистра Кадах?… — промълви той втрещен.

— Разгадах техния код в кристалите. Дори не е някой от нашите шифри. Стари моряшки сигнали, предавани някога с огледала. Смятат, че вие сте на някой от горните етажи, имат само един взвод, който проверява дали всички врати са залостени. Това е единственият изход. Знаех, че ще минете оттук.

— Магистра Кадах ?! — повтори Кип.

Не можеше да е същата жена, която го мразеше и унижаваше.

— Не, вече не съм магистър. Занимавам се с изследвания, както винаги съм искала. — Засмяна изглеждаше с десетина години по-млада от образа в спомените на Кип. — Донесох ви това. Само толкова успях да намеря. — В торбата имаше половин дузина магически факли. — Тръгвайте. На този етаж има хора, които ще ви предадат.

— Няма ли друг изход? — попита Круксър, а Тея грабна торбата от ръцете на Кип и раздаде факлите.

— Чувала съм слухове, но не знам да има.

— Използвайте ги — заповяда Круксър. — Искам ви пълни с луксин!

Всички тутакси задействаха факлите.

— Магис… тоест Кадах… Защо? — измънка Кип. — Защо ни помагаш?

Тя го изгледа особено.

— Кип, ти ми спаси живота. Бях решила да се самоубия. Дори избрах деня. И тогава Бялата ме повика. От пет месеца се чудя как да ти се отблагодаря.

А той дори не мислеше за Кадах, откакто се бе отървал от уроците при нея… е, освен да въздъхне с облекчение от време на време.

— Няма време! — подкани ги Круксър. — Благодаря ти! Но трябва да тръгваме!

— Прав е — каза Кадах. — Вървете и Оролам да ви закриля.

Залостиха вратата. Всички в групата бяха пълни с луксин.

— Трошач, ГГГ? — обади се Бен-хадад.

— Заекваш ли? — учуди се Тея.

— Голямо гибелно гюле — обясни Бен-хадад.

Кип мълчеше, беше зает да попива зелено. Винсен натрупа жълто, за да мята заслепяващи светлини, задържа факела и пред Кип, за да има и той запас от такъв луксин. Колкото и упорито да го обучаваше майстор Феба, още не боравеше толкова чевръсто с твърдия жълт луксин, че да създава оръжие мигновено насред битка. Все пак беше възможно да направи нещо предварително.

Наведе китката си и притегли в опит да създаде жълт меч.

— По-бързо — промърмори Тея, — по-бързо!

Кип сбърка от разсейване, жълтият меч се пречупи близо до дръжката и цялото жълто изчезна с проблясък. Той изръмжа проклятие. Защо Андрос Гайл бе пратил тези гадини подире им? Твърде рано. Отмяташе ли се, или нещо се бе объркало?