Чарлз Строс - Железният изгрев

Сряда не можеше да понася затворените помещения. Наставникът й от втори клас често казваше, че била „като котка, приемаща всяка затворена врата за лично предизвикателство“. Така че тя си взе шперц-пистолета и чантичката с инструменти — не от желание да прониква с взлом, а просто защото знаеше, че няма да се примири, докато не узнае какво се намира зад всяка заключена врата. (Корабът имаше двуслоен корпус и единствените врати, които се отваряха към вакуума, бяха въздушните шлюзове. Освен ако не беше толкова глупава, че да отключи някоя врата, снабдена с предупредителни светлини, масивни уплътнители и механични прекъсвачи, нямаше никаква опасност да се озове в космоса. Така поне смяташе…)

Никой не беше забранил на пасажерите да обикалят по коридорите, но Сряда имаше усещането, че ще й се скарат, ако се появи някъде, където не й е мястото. Ето защо се промъкна до централната ос и по нея се спусна до екипажния пръстен, като прибягна до един хитроумен способ — настани се на покрива на асансьорната кабина с помощта на вакуумни клапи; асансьорът се засилваше с шеметна скорост, а после преминаваше в мъчителен спирачен режим, когато се опитваше да се отърве от нея. Сряда измина разстоянието няколко пъти, като се оглеждаше за вентилационни отвори. Накрая реши, че е настъпил моментът за действие, гмурна се в една отворена тъмна сервизна шахта, хлъзна се надолу по друга тръба, метна се на покрива на преминаващо по коридора пътническо вагонче и сърфира върху него през целия път до един от главните вентилационни бронхи. Къртиците-чистачи във вентилационната система не й създаваха проблеми, защото беше жива и се движеше, което за тях бе достатъчно. След около час пълзене из тръбите беше уморена и леко объркана — и точно тогава се натъкна на филтрационния похлупак, за който й бе споменал Херман.

Откри го на пода на една тясна шахта: бръмчеше едва доловимо под ритъма на мързеливо потръпващите турбулентни помпи. От краищата му струеше бледосинкава светлина на ултравиолетови лампи. Тя се наведе учудена, „Стерилизатори на борда на космически кораб?“ По правило ги имаше само в животоподдържащата система. Но ако не грешеше, това бе един от жилищните отсеци. В такъв случай защо го бяха монтирали тук? Бърз оглед на прикрепващите болтове доведе до разкриването на друга аномалия — тъничка жица, която се губеше в отвор на пода на шахтата. Несъмнено това бе кабел на алармена инсталация. Не от ненадеждните инфрачервени сензори, които можеха да бъдат задействани от случайно преминаваща почистваща машина, нито свързана с очна ябълка невроградина, която лесно се объркваше от светлосенките, а чиста проба старовремска алармена инсталация! Сряда я атакува с инструментите, които внимателно бе събирала от няколко месеца. Кабел като този не беше особено труден…

След минута откачи похлупака и го повдигна на една страна. Да пусне вътре миниатюрна камера бе въпрос на секунди. Микроокото с дистанционно управление — дегизирано като паяк-играчка — започна да обикаля в лениви кръгове; предаваше картини от тясна стая, затворена врата и лавици с кутии по стените. Канцелария? Или сейф на капитана? Сряда не можеше да определи, но без съмнение бе място, където държаха особено ценните товари и вещи, с други думи, неща, които е най-добре да бъдат затворени под ключ, но да са достъпни за проверка по време на полета. Досиета. Търговски сертификати. Документи, заповеди, ДНК проби, шифроключове, патентен софтуер.

„Защо не надзърнеш? — попита я един познат глас. Херман проектира зад очите й полупрозрачен план. — Обърни внимание: според оригиналното разположение това е част от отделението на капитана“.

— Смяташ ли, че ще открия съкровище? — попита Сряда и се огледа за подходящо място, където да завърже въжето. Изкушението на забранения плод бе наистина силно и не можеше да устои.

Заключени врати. Момиче на определена възраст, което преминава през един от онези периоди. Специални модификации. Сини пластмасови паяци-играчки. Поверителни разпореждания, написани върху неинтелигентно хартиено копие. Невидими приятели. Бордова карта в асансьорната шахта. Мъртва звезда. Вселена, която е затаила дъх, И…

Взрив: T нула.

Малко извън разширяващия се светлинен конус на настоящето бе умряла звезда — с поразено желязно ядро.

Нещо — някаква странна неестествена сила — бе завързало възел в пространството, затваряйки в него сърцето на звездната пещ. Гигантска примка от суперструни 5 5 Суперструни — елемент от Суперструнната теория, опит за единно обяснение на всички частици и явления от микросвета. — Б.пр. , извита на една страна, се разширяваше и свиваше, а през това време звездното ядро плаваше из „джобна вселена“ 6 6 Джобна вселена — в научната фантастика, много малки паралелни вселени, прикачени към основната. — Б.пр. , където времевото измерение наподобяваше навито руло в мащаби, измерими с Планкови единици 7 7 Планкови единици — физични единици, предложени от Макс Планк, базиращи се на универсални величини във Вселената. — Б.пр. , и в друго пространство — едно от затворените, сгънати към себе си, подразбиращи се от стандартните физични модели пространства — което го беше изместило. В джобната вселена бе изминало неимоверно много време, но отвън часовникът не би изброил и няколко секунди.