Кэролайн Черри: Сайтин

Съветниците се запътиха към местата си. Последна дойде групата на Емъри. Естествено.

Богданович удари с древното чукче.

— Обявявам заседанието на Съвета за открито — каза той и продължи с резултатите от избора и официалното утвърждаване на Людмила Дефранко за съветник от Бюрото на търговията.

Изказаха се Катрин Лао и Дженър Харого. Емъри седеше безизразно. Тя никога не участваше в рутинни предложения.

Нямаше дискусия. Само формално гласуване.

Следващата точка от дневния ред бе приемането на Дензил Лал за пълномощник на сера Дефранко до пристигането й.

Същата формалност. Поредното досадно гласуване. Никаква реакция от страна на Городин, Хавес и Тиен.

— Въпросът за станция „Надежда“ — обяви Богданович. — Думата има сера Лао…

Емъри повика един от съветниците си и му каза нещо на ухото. Той стисна устни и очите му удивено се разшириха.

Мъжът отиде при секретарката на Лао, която на свой ред се приближи до шефката си и й предаде информацията.

— Сер председателю — каза Лао, — предлагам да отложим обсъждането на законопроекта за станция „Надежда“, докато сера Дефранко лично заеме мястото си. Тази мярка ще окаже прекалено сериозно въздействие върху търговията.

— Подкрепям предложението — рязко се обади Корейн.

Сред сътрудниците се разнесе озадачен шепот. Дори съветниците се наведоха един към друг. Богданович зяпна. Трябваха му няколко секунди, за да реагира и да удари с чукчето за тишина.

— Внесено е предложение, подкрепено от втори член на Съвета, дебатът на законопроекта за станция „Надежда“ да се отложи до пристигането на сера Дефранко. Има ли възражения?

Пълномощникът от „Крайна“ не възрази.

Корейн официално поиска думата. По дяволите. Емъри му беше дала каквото искаше той и гледаше право към него, докато той произнасяше досадните любезности към Дензил Лал и отново сядаше на мястото си.

„Внимателно ме наблюдавай — казваше погледът й. — Това ще ти струва скъпо.“

Гласуваха единодушно.

— С това изчерпваме дневния ред — заяви Богданович. — Бяхме определили три дни за дебати. Следващият законопроект е внесен от вас, сера Емъри, номер две хиляди четиристотин и пет, също пренасочване на бюджетни средства за Бюрото на науката. Искате ли да изтеглим обсъждането сега?

— Нямам нищо против, сер председателю, но не бих желала да пристъпваме към този въпрос, без колегите ми да имат достатъчно време, за да се подготвят. Ако уважаемите ми колеги не възразяват, предлагам да го отложим за утре.

Любезни кимвания. Нямаше възражения.

Последва предложение за закриване на заседанието. Гласуваха и него.

В залата се надигна необичаен шум. Седнал неподвижно, Корейн усети на рамото си нечия длан и се обърна. Махмуд Хавес. Изглеждаше едновременно облекчен и загрижен.

— В моя кабинет — каза Корейн. — След трийсет минути.

Обядваха с чай и сандвичи, донесени от сътрудниците. Съвещанието се прехвърли от кабинета в заседателната зала.

— Нужна ни е информация — каза Корейн и отпи глътка минерална вода. Пред него и пред повечето от сътрудниците лежеше научният бюджет, осемстотин страници изложение и таблици. Някои раздели бяха подчертани: в Бюрото на науката имаше центристи и се носеха упорити слухове за скрити уловки в законопроекта. Винаги имаше такива. И всяка година много от тях се отнасяха за Рисюн. — Проклетите лаборатории не искат нищо за себе си. Само че защо им е да дадат на някакъв двайсетгодишен химик от „Крайна“ статут на специална личност? Кой е този Бенджамин П. Рубин, по дяволите?

— Студент — каза Хавес. — Никакви особени данни.

— Има ли вероятност това да е свързано с проекта „Надежда“?

— Пътят минава през „Крайна“.

— Можем да попитаме Емъри — кисело рече Хавес.

— Спокойно можем да го направим по време на заседанието и да прегледаме документите, които ни покаже.

— Стига шеги — каза Городин.

— Има един човек, на когото можем да се доверим — каза секретарят на Бюрото на отбраната Лу. — Нашият кандидат за Бюрото на науката…

— Той е ксенолог — възрази Тиен.

— И личен приятел на доктор Джордан Уорик. Доктор Уорик е тук като член на екипа на съветник Емъри. Бърд го помоли за среща с… хм, някои хора от Бюрото на науката.

Когато говореше толкова конкретно, Лу често казваше повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Корейн го наблюдаваше внимателно, Городин също насочи цялото си внимание към него. Адмиралът идваше от военни операции и скоро щеше да се върне на поста си и да остави административните подробности на секретаря си: съветниците бяха специалисти в съответната област, но всъщност секретарите ръководеха чиновническия апарат.